Припадна на третата бира, някой учтиво бе предупредил очите, инак излитаха извън орбита, те дръпнаха щорите, после този някой изключи гравитацията и тялото рече "туп".
-Ицо, позна ли какво съм?
Петя го преследваше. Откакто бе официално разведен и тя официално се влюби. В офиса жегата растеше, племето танцуваха пого и миришеше на Африка. Глътна си уискито и се втренчи в нея- бе нахулила до раменете орисуван, вероятно с детски бои кашон с мигащи светлини.
- Мязаш ми на машината на времето, но стария модел, който получава пенсията си в бъдещето и в миналото.
- Не позна, не позна- лампичките и диодите запримигаха дружелюбно- Аз съм мистичния джубокс, йеее. Коя песен искаш да си пуснеш?
- Мога да съм ти баща, хлапе, даже и дядо; повече ниска, отколкото пълна, майка му също бе останала твърде далеч от заветните един и шейсет, миловидното лице, ледени ръце с къси пръсти- лятото го погали докато оставяше документите и той се разтрепера от студ, разполагаше с младостта й, имаше и доволно количество алкохол, но все пак го отблъскваше.
- Чашата ти, празна е. Ще донеса нова и пускам нещо жестоко!
Петя го преследваше. Откакто бе официално разведен и тя официално се влюби. В офиса жегата растеше, племето танцуваха пого и миришеше на Африка. Глътна си уискито и се втренчи в нея- бе нахулила до раменете орисуван, вероятно с детски бои кашон с мигащи светлини.
- Мязаш ми на машината на времето, но стария модел, който получава пенсията си в бъдещето и в миналото.
- Не позна, не позна- лампичките и диодите запримигаха дружелюбно- Аз съм мистичния джубокс, йеее. Коя песен искаш да си пуснеш?
- Мога да съм ти баща, хлапе, даже и дядо; повече ниска, отколкото пълна, майка му също бе останала твърде далеч от заветните един и шейсет, миловидното лице, ледени ръце с къси пръсти- лятото го погали докато оставяше документите и той се разтрепера от студ, разполагаше с младостта й, имаше и доволно количество алкохол, но все пак го отблъскваше.
- Чашата ти, празна е. Ще донеса нова и пускам нещо жестоко!
Оплете венеца от розите, които подряза, домашната бяла аристократична роба бе на дядо и- актьора (балерината, алкохоличката и добрата жена, той почти не пиеше) и седмица преди купона спря да се бръсне.
- Шефе, не ме кефи идеята. Пропускам.
- Христо, ще дойдеш, вярвай ми, защото така пропускаш и понеделника след Хелоуина, и вторника, и срядата.. Купил съм кашон малцово. За всеки по бутилка.
Христо потупа по рамото "мазното копеле", Борис се усмихна препълнен от благодат и излезе.
- Шефе, не ме кефи идеята. Пропускам.
- Христо, ще дойдеш, вярвай ми, защото така пропускаш и понеделника след Хелоуина, и вторника, и срядата.. Купил съм кашон малцово. За всеки по бутилка.
Христо потупа по рамото "мазното копеле", Борис се усмихна препълнен от благодат и излезе.
Секретарката разклати чашата с леда, тикна я в ръката и забоде едната слушалка в ухото му- Синатра. Той я изпи на екс. Целунаха се в таксито. Цезар ги водеше победоносно към клуба. Момичето с луничките и лампичките се гушеше в скута на слабото тяло.
Някой дръпна рязко щорите и пусна радиото в главата му. Очите разпознаха една след друга формите: слънце, кръст, войници, сцена от недопрочетена, но подарена книга на Булгаков и Петя, която адски много приличаше на собствената му майка- Мария. Единствено не усещаше венец на главата си. Вероятно се бе спасил в таксито.
(30.10.2014, влак София- Варна)
Няма коментари:
Публикуване на коментар