Главната във Варна. Горещ летен ден. Гларус каца върху
уличен часовник показващ 11:17 часа и го покрива с крилото. Голото момиче,
което бяга и крещи, че срядата е най-прекрасният ден за край на света, спира до
отворената входна врата на триетажната кооперация, поглежда вътре, прекръства
се набързо и отново хуква със същия вик.
Вторият етаж на сградата. Спас звъни
на вратата. Андрияна, която е чисто гола под късия халат, отваря и веднага
забелязва в значително по-младия от себе си мъж погледа с блуждаещите очи, дълбоката
прясна резка на лявата буза и недопостимия за курсант вид- обърканите копчета
на мократа от пот униформена риза и мръсните обувки, с развързана връзка.
Младежът пита жената, дали тя не е Диана, известната гадателка от Синдел.
Андрияна, която знае за Диана, казва името си и обяснява на Спас, че
гадателката, от втория етаж на кооперацията-близнак е на лечение от месец. Спас
се обръща към стъпалата разочарован. Андрияна го докосва по рамото и пита за
проблема. Младият мъж се връща, погледът му става по-мрачен и той тихо
обяснява, че втори ден търси сестра си, която след провал на изпит е обявила,
че ще се самоубие и че вероятно вече го е сторила. Андрияна го успокоява,
казвайки му, че заявилите самоубийството
на глас никога не го правят истински. Жената хваща пръстите на ръката му и го
кани вътре с думите, че е сама и би се радвала да поговорят. Спас дръпва ръката
си. Прави крачка назад, но се спира с думите, че ще влзе единствено и само за
чаша вода.
Вътре Спас се събува и тръгва след Андрияна по дълъг и
мрачен коридор в тъмна ламперия. Двамата влизат в дневна с включен климатик.
Жената кани младежът на едно от креслата и преминава в съседната стая. Освен креслата,
в дневната има старинни мебели, картини, пластики, фигури и сувенири от цял
свят. През японската врата, Андрияна се интересува за името и Спас се представя
първо с фамилията Ненов, но после казва и цялото си име. Андрияна се връща с
поднос с две чаши с домашна лимонада, марля и риванол. Посочва резката, Спас
кимва и жената почиства раната. Курсантът не дава вид, че усеща неприятната
манипулация и обяснява, че раната е от кучето на приятелите на сестра му
Милка. Спас изпива на големи глътки чашата. Андрияна влиза в съседната стая,
бави се малко и когато се връща, освен кана с лимонада, носи униформена риза. Жената казва, че съпругът й е капитан Пехливанов и че нейният син също е бил курсант, но
само за година. Спас се обръща, сваля ризата си и Андрияна се заглежда в
мускулестия гол гръб. Преобличайки се, младежът пита жената, дали случайно не
са се засичали във Военноморското училище. Андрияна отричайки се приближава...
-
Бранимир пуши през заведението където работи като помощник-готвач
и поглежда телефона си. Часът е 11:18. Голото момиче минава покрай него, махайки
с ръцете си като крила. Бранимир хуква след „птицата“ и успява да я хване. Младежът
веднага съблича тениската си и я нахлува върху голото момиче, което води до
заведението. Той моли свой колега да звънне на 112 и да обясни за ситуацията; че
познава момичето, което се казва Силвия и че знае за нейния сериозен психичен
проблем. Силвия сяда на посочения стол без да се противи, вдига върху него
краката си и притиска глава. Бранимир и носи вода. Телефонът му писуква.
Бранимир чете смс-а: „Tq pak
zapo4na igri4kite” Младежът свива юмрук и удря няколко пъти дървената
греда. По кокалчетата му се появяват кървави белези. Бранимир влиза за минута в
заведението и се връща облечен с рекламна тениска и с малка раница на гърба. Минавайки
покрай момичето, Силвия внезапно протяга ръка и сграбчва неговата. Очите им се
срещат. Силвия се опитва да каже нещо, но Бранимир се отскубва и излиза на
главната улица.
Диана стопира куфара, който влачи и пуска кученцето на
земята. Уморената от десетте крачки под слънцето след таксито жена, се
строполясва на пейката на Главната. По нейна молба, учтив възрастен мъж я
уведомява за часа- 11:19. Диана благодари и вади ветрилото си. Топлината не
спира тормоза върху туристите, които пълзят по улицата. Птиците летят ниско над
тях. Диана притваря очи и когато ги отваря след известно време, вижда пред себе
си Бранимир. Той сяда до нея на пейката. Въпреки жегата, младежът прилича на голямо
огнено кълбо. Диана казва на Бранимир да не прави това, което е решил. Бранимир
става от пейката. Мопса започва да лае. След 100 метра младежът вече е във
входа, бавно изкачва стълбите до втория етаж, спокойно влиза през отключената
врата и пресича коридора до дневната. Отключва вградената в стената каса с
ключа от фруктиерата, изважда от нея револвера и още по-бавно го зарежда. Връща
се в коридора; вдясно е синята врата. До нея, преплетени, лежат халат и
панталон. Бранимир влиза. Спас и Андрияна се чукат върху неговото легло. С двата
точни изстрела в главите, Бранимир убива майка си и своя приятел. Оставя
револвера. Изважда телефона от бермудите си и звъни на 112.
Военноморското училище. 10:05 часа. По радиото, женският глас
изчел кратките местни новини предупреждава жителите и гостите на град Варна за над
90% възможност за щорм придружен с проливен дъжд в обедните часове. Спас гримасничи
пред огледало в стаята и все пак прави резка с швейцарското джобно ножче
подарък му от Бранимир. Младежът закопчава накриво ризата си и вади стари
обувки от кутия в шкафа. Момичето, наблюдаващо скрито зад вратата, се обръща и
хуква към двора където подплашва птицата. Гларусът излита.
12:14 часа на часовника в полицейската кола. Започва проливен
дъжд. Вятърът заглушава дори полицейската сирена.