и си построи крива къща*
купи конструктора "ешер" от разпродажбата на времето
и от него построи къща
без възли, без време, без двете хапещи змии
и заживя таз крива къща
като мелодия "филип глас" звучеше беззвучната
в ничие време
но не мислете, че е нищото
и нищо не мислете
за него
*разказ на робърт хайнлайн
всяка държава е свещен остров
в океана очакване
квалификацията ми стигна пъдар на полето от светулки
или поне пазача на фар на моя остров
открай време времето говори:
"в края има посока"
но вижте сами- лампата му сочи друга светлина
малките мъждукащи светулки не се броят за живи
и все пак сме острови, не тунели-
слънцето, луната, звездите, кометите
нали е есен?
Гора
Самотата на младия индиец върна гората на острова
годините внимаваха за себе си и за тях-
дърво подир дърво подир дърво подир дърво
В старостта на човека
гората побираща Сентръл Парк, Хайд Парк и дивото
спомена всяка алея, потърси всяка изгубена пейка
Плуващите за никъде наноси натрупаха нова плът
а любовните песни на слонове и птици
примамваха Великата река до непрестъпни брегове
Последният дракон свил гнездо на най-първото дърво
зачака другия дракон
В старостта си, самотата
вехнеща, червено зла, обходи острова
преди да побелее и умре
без спомен за гора
не вярвам в ангели
поезията е удобно скривалище
преди време открих в думите нови обувки
неудобни като дните ми
глухарчета
няма история
в пролетното жълто
на парашутите
но видиш ли го
сред снежно сърце
попитай
Няма коментари:
Публикуване на коментар