петък, 29 юни 2018 г.

минало





миналото

по непочистени от драки пътища
в спомени и сънища
бос пристъпвам
през пресъхнали очи и
кални друми -
мои, чужди, неизречени
драскат във ума ми
избуялите парчета на сърцето
семена за райската градина бяха
гладни плодовете хищно се навеждат

от бодлите
влакънцата щастие шепите ми сбират
а минутите жужат в тишина и
извличат нишката на друго време

____

всяка вечер
рационалната смърт
отваря бутилката долнопробно вино
изпива я
затваря книгата и
слушайки джаз по радиото
изважда своя лъскав пистолет
от скрина с празни ученически албуми и
се гръмва в главата
самоубива се
защото аз ще живея

суетата ми дружи с децата на Бог
егото - с никой

___



игра на дама

след цирка - лудница
с тишината друга обич
подскача камъче и пада
изгубеното е изгубено и
болката ни връща 
в играта

___

змията, захапала думата "змия"

умората усети глад
гладът се умори
смаляваш се -
от себе си до нищо
"взривът голям" си ти

___

задгробен стих

зад гроба
в сянката на камъка
живее костенурка
храни се с цветя
за с/помен

___

за вълка храна бъди
от плътта му дай
утре звярът сит
тебе да нахрани

четвъртък, 28 юни 2018 г.

ко/с/мическа одисея



„Зъбните колела на системата са достатъчно големи за малкото и прекалено малки за голямото, затова сам смилам живота си до хляб, по свой вкус и рецепта, за да раздам от себе си. Чиста вода се намира.“

Има нещо гнило в Космоса, в хаоса, в Бог, или аз съм най-преебания астроном в наниза на измерения! Не е възможно в цяло небе със сърдечни и обикновени звездни звезди на мен (от дете) да ми се пада откривателствуването на философско луди черни дупки?!, които винаги добре да ме врътват в своите побъркани орбити... И да може прецакването да е пълно, за да се потвърди прастарата "вселенска", че избегнеш ли метеоритен поток очаквай задължително саксия по главата, всяка подобна дупка в един прелестен момент „да изнамери от нищото разумното себе си“, да засияе от кеф, някоя шибана планета, или луна да и доврътне главата и свръхновата, открила "светлото си място" в галактиката на всеумни пръдни и псувни, мъдро да започне да ми разяснява инфлацията на Вселената като доказателство за Големия взрив и в същото време да ме ръчка с думите, че съм астроном-измишльотина, неудачникъ, за/щоту видиш ли, използвал съм за нейното.. ("какво толкова си направил за мен, за света? какво си въобразяваш? нима си мислиш, че точно ти си, а..!?") вместо истински телескоп свитите в тръба пръсти на двете си празни ръце и очите на сърцето си. Мамка му и звезди! Мамка му и Космос! Мамка му и чувство за хумор!!

Някой се сети и оцвети дрехите на смъртта в червено, подмени косата със сърп и чук и почти всички интелекти - повечето от тях ползваха дясната си ръка за естествените си нужди, защото левичар се раждаш, а левак те правят - зацъкаха одобрително на тази глупава шега и допълваха: "Къде е и козята брадичка?", "А мустачките остъргани в Подмосковието, защо ги няма?", "Сложете и и бумеранг в ръцете, като свастика".. и още глупости. Смъртта не беше от суетните, но имаше истински проблем с косата си, защото се подстригваше сама. Можеше и с лявата, и с дясната. И да, маструбираше с двете. Като мъж? Като жена? Не беше важно. Краят е ясен. Един и същ е за всички. Свършваш и точка. А дали ще родиш ада, рая, друго измерение.. ? Не го мисли. Чопли си семките. Дъвчи си кожичките на ноктите и пърди, когато ти се пърди.. Смъртта хлъцна. Нищо човешко не и беше чуждо.

Най-хубавото на „чисто новия“ площад в Горна Оряховица си остана ранната круша в горната му част, над фонтаните, която и днес хвърля сянката си върху паметната плоча на твърде нелепо загиналия наш сънародник (и мой съгражданин) в база „Индия“, Кербала, Ирак. Войната не е просто липсата на мир. Войната е шибаната липса на въображение. Хапвам си друга круша - тази е от Хотница – и си мисля за онова мое гадже еврейката (дали съм имал гадже еврейка?), с големия нос, малкото дупе и отвратително доброто чувство за хумор. Сещам се за маскения бал в дома на богатата и пралеля, на който се появих в костюм на захвърленото след празника коледно дръвче. Звъня. Отваря ми иконома-джудже сложил на главата си маска на великана от „Туин Пийкс“ – познах го по безупречно лъснатите италиански обувки. „Три неща ще видиш.“, „И ти ми стигаш, пич“, отговарям, завъртам се навътре и в този момент нещо изсъсква и ме захапва за ръката: „Маскирал си се като развалена круша! Колко яко!, „Не съм плод.“, „Тогава си лайно на веган?“, „Захвърлена елха съм.“, „Не обичам Буковски. Нима не знаеш?“ Не знаех, Д… Но се сещам за нещо друго. Вземаш ли на подбив прекалено Вселената, тя в един момент проявява своето най-черно чувство за хумор и те лишава от светите органи за смехотворчество.... Смъртта пръдна и една черна дупка се изсули от небето. Мамка му и Вселена.