амплитуди

откъснато цвете-
вече е наше дете
изгубило пъпната връв
със земята

в тъмнината
навън е вътре
вдишай утрото

два моста
между тях река

търся себе си
по дърво, вестник и камък
и жаба да съм
бих се целунал

няколко стръка
в черно-бяла ръка
тихо шумят

квадратна пустиня или
лабиринт на мечтите-
следващата стъпка
на кръглоликото море

кратък термометър

емпатия
апатия
ампутация
репутация




никой не прибира море
в кибритена кутия-
така си мислеха и клечките
и свещите




порастваш в свят
който расте чрез теб
излез от него
виж себе си
лесно е




матрьошка

кутийка за бижута
в шкафа за дрехи
в нашата стая
в празната къща
чужд град
пълна със спомени-
зимни, студени
мушици

като бързите капки
вече сме локви
преди да съжалим
преди калта