сряда, 25 декември 2013 г.

HOMо ludEnS


за хората,
за човеците,
за децата ни


капките,
те излизат от водата една по една
за да се сберат отново след хиляди години като огромна вълна
прегърнала твърдостта на сушата
в себе си
защото
видяното е писано
това горе, е и тук долу, и в самите нас е същността
морето е всичкото, а ние сме капките
безкрайна космическа вълна
обич

играта започва на кубчета, с гайки и болтчета
конструкторите литнаха в книги
страниците пораснаха като приказни замъци и кули
в ума, в съня на мечтите
като всяка игра, тя бе нежна при своето начало
криеща дълбочината на своите най- тъмни краски
пазеща за други времена езика на змията и истинския ябълков вкус
играта бе огледалото, което забелязваше и отбелязваше дните
отражение
което изрече, че съм дете, каза че пораствам, потвърди че съм влюбен
когато ме удари за първи път с грозното
аз си го върнах
и я счупих тази игра
никой не може да счупи играта в живота

разплетох дядовата ръкавичка
хващайки нишката на справедливостта
играх си на добро, на възрастен, на пороци, на семейство, на прасе като човек
в блатото е все едно
златна жаба ли си, или обикновена попова лъжичка
всички затварят сърцето
отворили голямата уста на страха, за да получат кукички вяра и храна
кукички, вкусни сте, признавам ви го
преситен, заиграх се на очакване, но без отчаяние
докато в мръсотията прозрях огледалото
за да се погледна и поиграя на птицата без криле
летяща с чужди, събираща прашинките
на призрачната мандала

навън, от думи и плът сглобих цигулка с фини струни
учех се да свиря, уча се на играта с мелодията
проскърцващи моменти
и свети дни
мисълта за свирка къса струните на красивия инструмент
да убиеш пикасо преди да се е родил
игра на потоци от чувства
полет над гнездото от думи
чувственото огледало ще умре от смях точно след тези
смачканата жаба
е диригент на кратера с птича лава
след последната струна, оставаме аз и моето тяло
то лесно се чупи до трески, в тъжносиния пламък за близките
никоя саможертва не носи приказна обич
само болка

за хората е дома
за човеците е същността
за децата ни е бъдещето