форт пикенс

В един от тунелите на Форт Пикенс, биващ крайната точка за остров Санта Роса, Пенсакола, Флорида, имах мистично преживяване- сблъсък с прочутия вожд Джеронимо; бях запомнил снимката му от учебника по история за седми клас. Мотаех се, другите бяха навън, някой ме потупа по рамото и аз, в уплашен пирует, забих очи с един твърд, но оказа се, и доста мил поглед. Вождът посочи многозначително фенерчето, след което запали свещ и ме поведе по таен тунел. Двамата скоро се озовахме до надписа: "1989-11-10" издълбан на английски най-вероятно с кавалерийски нож в една от тухлите от стената, след което проехтя познатото на всички- "Джеронимо-о-о" и водачът ми се изпари. Лутах се повече от час преди да намеря изхода. Направих доста снимки, но както често се получава при подобни случаи и случки, само последната се оказа читава.

Споделих веднага за срещата, но сигурно се досещате, че не ми повярваха. Следобеда вече лежахме на спокойния плаж с убийствено белия и фин пясък, а на метри от нас стадо делфини играеха и флиртуваха по между тях си. Вечерта събирах дърва за палатковия огън, когато един броненосец изскочи от нищото и опита да ме прегази. Така за кратко време бях стресиран на два пъти и то близо до рая. Пуснах дървата, за да си плюя в пазвата естествено- от баба си знам, че помага.

1001-та лятна вечер

Отварям хладилника. В него, предходната вечер, на най-горната част от вратицата съм оставил половин наръбана ужасно люта чушка. От найлонката измъквам друго "оранжево чудовище" и сядам на вечеря с нашите. "Половинката" влиза бързо, вече съм по средата и на втората.., грозното парене ме лепва. Притоворените очи капят, започвам да хълцам (да ви кажа само, че хълцането е един от признаците на ебола), а семейството се хили неудържимо. Следват айрана, къшеят хляб, поемането на дъх от празен балон в опит да спре клокоченето- на повече от двадесет минути от световния рекорд "без въздух"съм. До тук бях. Предавам се в ръцете на разума. "Хълцук- хълцук" към хладилника, за да доставя новата "половинка". Нали и утре е ден, бахти!?


Звукът на златото рикошира в дъното на металната купичка. Свети звън.

- Циганино, откъде открадна тази монета?!

Строгост- глас, очи, мисли. А зле облеченият мъж зачеса един в друг босите си, покрити с мръсотия и рани крака. Евреите строяха "новия храм". Той беше бродник (подобно ним), затова и лептата. Друго не му трябваше. Имаше си я тоягата.


Подхождам радикално (1) за изгубен в пространството и времето призрак. На фон от скрита Луна и липсващи падащи звезди, откъсвам глухарчето, надувам бузи и духам, духам с все цялата си сила- все едно е вятъра в царството на моментното безвремие. И белите главици политат, и падат в калта като пликове. Валя предишната. Водата оставя дири срещу забвение. Писмата ще ги прочетат мравките прикрити в тъмата. Утре, на светло. На източния фронт няма нищо ново.Падат глави, бомби и звезди. Пустинята търкаля камъните до бъдещи пясъчни дюни. Отварям хладилника.Той свети хладно. Мрази ме, съди ме?! Нима ме виждаш? Шмугвам се вместо обичайното заливане и затварям вратата на хола след себе си.


1. веропоказател*

лявата сочи надясно, а дясната е гей. черното предполага работата с комини ( не сватбени церемонии). те пушат- той никога.
черно-бяла резолюция: коминочистачът е радикален клоун
__________
* "днес накъде?"
   "защо питаш, нали си тенеке?!"
   "харесвам цилиндъра ти-
     нощта вътре ли заспива?"

21

Любовта не трае три години, нито повече, и нито по- малко. Любовта е съдържание с нищожно време за замисляне, периодът с ужасяващо много време щастие. Любовта е мъж, или жената, или е мечтания път. Вече бях навършил 21, когато "любовта", като в приказките, по заповед и желание ме навести, прегърна ме, остана в мен и аз потънах в нейните обятия. На двадесет и една човек вярва, жизнен е и доказва живота чрез действия, не с писане на многото, все възвишени думи.

Виталност прокарва релсите и сблъсъкът с приближаващия се призрачен влак е неизбежен. Рутинността е постоянната кома на живота. Движенията застиваха до блатиста местност, плувах с лекотата на усилието, за да изплувам, а приказката се превъртя в романа копнеещ нашето си написване. Любовта и аз "имахме син", той израстна до дванадесет съвсем наблизо- извътре, но сега възмажава другаде; детето, което не помня и може би, така и не опознах.

На двадесет и една отражението на единицата е близкото небе, сянката й е по- голяма от двойката, и тя, единицата, побира нулите на целия живот, на целия свят.  Младостта е религия, която изповядваме веднъж в живота. Двадесет и едно е сакралното число, любимата молитва, винаги по- добрата посока. На двадесет и една си влюбен в живота, който безумно те обича.

Благодарен съм за времето, благодаря на всяка една година и всеки тогавашен работен ден, на всяка целувка и жест, на хората тогава, чрез хората днес и утре. За себе си, поради вярата, чрез думите. 1 > 2, 2 > 1, 1 = 2... Н20. Молекулата бог.

талантливото момче

Предрекоха на момчето бляскаво бъдеще. Детството му бяха рисуването и "другото".

Тригодишният Иван Гогов вдигна пръчката от Земята с лявата си ръка и сякаш обладан от стар майстор буквално премести добичето на комшиите в калта на сивата, с плесен в основите си къща: "Вижте го, вижте го, то мърда, живо е!", "Ваньо е гений!!", "На тати, момчето". Въпреки притоците радост животът отричаше своята одухотвореност; първата глътка светлина притъмня ведно със заличеното от босите крачета Сътворение. Дали "малачето" и за в бъдеще успешно щеше да противостои на масовия възторг? И как едно  съвсем различно дете би избягало задължителното споделяне на тясната до удобства кочина?! Сезонът на отговорите се настаняваше в двора, а Иван рисуваше като улав. С пръсти, с клечки, метлата, ръждивия пирон, дръжките на инструменти.., по земята, на пода, върху стените и мебелите. Забравил молива, за четката, изгубил пастелите, момчето обричаше на движение контурите на селската фауна и дори забил носа в листа, хартията с мъка би изкопирала негова, или друга човешка емоция. Съвсем наскоро, по RTL, швейцарската галеристка Антоанел Жорди обяви, че е напълно възможно именно тя да притежава "Младият Гогов". "Възрастна жена, вероятно прабаба... Негов първи братовчед я продаваше в Германия". От намеците с неопределена форма се прокрадва онази видима граница между "желаното" и "фантазиите", която временен съюз от двете думи с готовност би заличил на чаша хубаво вино, или малцово. Вярвам. Малкото черно-бели снимки- направени с бащиния "Зенит", лежаха по семейните албуми. Скицникът може би сънуваше и Слънцето в дълбоката ракла. Солидни причини следваха тайната в желанието на фамилията да не предоставя, или продава творбите. Превключих канала.

Луничавият Иван смайваше освен с таланта, и с нисък ръст, сприхавост, по-подходяща за котешки нрав, или възрастен професор и с не по детски щурите постъпки (за белите след малко). Две краткости относно височината. Споменатият братовчед играеше баскет забит в центъра. Лея редовно рецитираше на един дъх: "Станах капитан на силния отбор по волейбол в началото на втори курс, защото бях поне една глава над останалите", сякаш го дължеше на ума си, или на възприятията му. Веднага след смъртта на тъжния скулптор, тя заобича с цялата болка от липсата детето, в което преоткриваше косата, орловия нос и талантливите пръсти. Отсъствието бе смачкало до топки двете хартиени души. Гогините очи отвориха и бездната, а пълзящият ужас принуди една добра, религиозна и силна жена да търси и намира скривалище за погледите на своя шестгодишен син. "Ти си като братче на Рижомир, носиш лошото в сърцето, момчето ми." Бабата сгреши и с другото- "грозното ни патенце"; влажните пръсти се опитаха да склопят вълните на перчема в покой, но на мига нещо щракна и мантата й лумна. За Ванката, мирисът на бензиновата хрумка се проясни след неуспеха с рижата котешка опашка, огънят пък, лесно се съгласи да следва новия си приятел в игрите. Когато копчето на телевизора изневиделица захвърли дядо Пеня в леглото, едва ли и Гогови очакваха заключението на техника от комуналното- "Пипала е опитна ръка, казвам Ви, пазете се". Връх на първичното, или демонично за потърпевшите, бе кратката новина появила се едновременно във всекидневния официоз на Партията и по първата от двете програми на Българската национална телевизия (случаят с подкарания пълен училищен автобус от двора на основното училище към мегданя), защото кой би вързал с общ конец "бягство" на мечката от зоопарка и дете?! Навършилият десет Иван, пиейки сутрешното мляко после нощта на Голямата Луна, внезапно заяви- "писна ми", усмихна се, самоволно напусна класа и забрави за учебните заведения в страната. По този начин всеобщото доволство от възпитатели и питомци си отдъхваше с възвърнати юзди и наочници за сметка на проблясъците. Тъмната страна си имаше своята тъмна стаичка... и предвидливо складираните въглени за рисуването на черни ангели. Заключваха ли го, бе по изключение, като максималното наказание. Никога обаче не посмяха да набият, или поне да ударят детето Иван. Заминаването му, което съвпадна по време с изчезването на Даниела Хаджийска, не изненада. За момичето се носеше мълва, че упражнява друг древен (но грозния) занаят. Лея преглътна с чаша вода красиво написаното от дясната ръка на сина си кратко обяснение. Липсваха изтърканият син сак "адидас", плюс малка част негови дрехи.

Първото нямо писмо се получи след около пет-шест месеца. Той, или някой непознат бе снимал рисунката на младото женско лице с африкански черти. И толкоз. Снимките на света се трупаха като мълчалив пустинен сняг, до десетината сантиметра независимо от сезона. Единствено лицата, ведно с пликовете, все едно бяха чашите за чай и подложките в секцията с витрината наплюнчена от мухи, попадаха в червения класьор. Останалото долиташе към беззъбия кашон. Завари го в пребоядисаната с бледа охра стара къща; смъртта отдавна бе прибрала на спокойното свекъра и свекървата. Влезе с торбите, той пиеше мляко от хладилника и гледаше сателита с епизод от сериала. "Блейк ли те телепортирва, беглецо?!", Лея прегърна топло сина си. Петнадесетгодишното мълчание.  Тя- навършила петдесет и една с посивели коси, той почти на тридесет и две. Следваха смътни обяснения на бродник. Иван Гогов си пожела работа и започна към кооперацията.

Някой от последвалите дни заметна плаща и открехна арената на ада за Земята.
- Ти ли я уби?!- на гласът, треперещ в невидимия спектър, бе нужна минута да обходи гаража, за да добие скоростта на стрела, която щеше да пробие хрущяла на ушната мида. Пяната се стичаше по долната устна и брадичката.
- Висок съм сто шестдесет и два сантиметра. Не пуша, но нямам ни един здрав зъб..
- Ти си го направил, копеле!
Хаджийски се засили, наведен, с глава към гърдите и Иван се приземи в ламарината. Паднал, Гогов вдигна ръце, после се изправи и сякаш облегнат на сянката си повтори ехидно усмивката, която побъркваше човеци и други зверове.
- Чичо Яворе, прав си, дъщеря ти беше страхотно курве, оправял съм я за кинти, но не съм убиец. Бог ми е свидетел.
Пръстите му се опитваха да допълнят. Нямаха думата.
Тежък чук едва не зашемети родените без време метални ноти по пътеката към глухия под. Някакви сантиметри го разделиха от ухото.
- Махай се.., махааай се..
Иван Гогов избра по-дебела тел от тезгяха и прошепна на линиите скрити под пластове лица и болка. Работниците с клечки между зъбите шумно плюеха остатъците храна върху появилите се на входа след пролетния вятър слънчогледи.

Не познавам лично Жорди, но тя едва ли ни лъжеше- разумът е рамката, която побира живота. Лея и Иван си приличат най-много по зеленото в пъстрите си очи.

Бикът плачеше мъртъв.

(п)разни мисли относно светлината на сянката

когато събереш парченцата (времето) и се спуснеш по стълбата, за да срещнеш началото, цялото ще полети по- леко от страховете

и музиката носи разум- привилегията за общуване се пада на тишината

читателите сами трябва да заслужат описаното време, в което живеят

младостта е религията, изповядвана от всеки от нас, задължително веднъж в живота

чергата възможна едного, би побрала всекиго

чистата проба философия е като чистото злато- не стават за пръстени

надграждане в регресията към светлина- стъпала към тъмното мазе, пътека в дълбока пещера, спускане в подсъзнанието

никой безкрай не твори квадратни, или триъгълни планети.., дали?

прожекторите осветяват единствено върха, но пирамидата отстои в цялата си същност на равно разстояние от звездите

имунитетът на думите е за хората

додо

Слабо известен е фактът, че Годо се спъна надолу по елеватора преди да изчезне. Бързаше за никъде, а второто сигурно бе, че не се и изправи.
Диванът скръцна, защото го разпъваше все по-рядко- предпочиташе Земята. Поколеба се малко за завивките, тези, с картината на Пол Тибетс от 06.09. 1945 година и харесваха, но (чук- чук)..
- Какво по дяволите си ти?
- Годо.
- Годо, Годо.. в списъка има един Додо, влизай!
Джуджето затвори вратата след птицата, която го прескочи.

три стиха

най- малкото общо кратно

между нас
между хората
е обич




*****ина

слънца достигат черни дупки
слънчогледите сега са черни пити

в полето под звездите
плюя семки
по нощта

утрото помита




порастването на куршума

в детската ръка е камъче
младежът с прашка го заставя
мъжете стрелят по мъже
спомените на мъдреца- любов
или война е?

пристанища

видях
човек морето окоси
а вятърът прибираше минутите
по снопи..

мигът отплува
или бутилките-
в тях кротко спим
все още търсят
остров сред мечти
за пристан
на изгубени поети
но турена е тапата
лъжа
по дяволите екипаж
корабът?!
дар сме на смъртта

мираж ли е
или уморената съдба
прераждането
в свети куплети

инцидентът

В нюансите цареше спокойствието- ангорските змии, даващи с разум и волята на оплодените си волни души по килограм първокачествена вълна без люспите и до два литра мляко всеки ден, хъркаха, слонът изкарал разширеното ниво за интезитетен лай (сертификат „Лайкучка 71”) броеше дупките на синджира си, а във вечно пълното картечно гнездо и сега клечеше една от двадесетте и четири червендалести дунди, кокошка със синьо около гушарката. Костенурката се пробуди- с възглавницата й претъпкана с диви орехи и охлюви всичко бе наред, обаче сънищата.., някакъв никакъв хуманоид, по-вероятно мъж, защото жените абсолютно ползват нощен крем, почисти лицето, очите, ушите и носа си с хладка вода. И това бе краят. Костенурката се изстреля и без да успее да навлече прозрачната сапунена броня шамароса със средната сила на земетръс в тава с мусака, буря от купа таратор и вулкан пържени яйца нищо неподозиращия невинен пазач. Дебелата тиква с ушлета заквича като котка, което подлюти мега нервната картечарка и тя произведе кометен откос. Покосените пет планети царевица, плюс двете със слънчогледи вандали с по едно ухо, падаха векове.
Малката гара единствена в Космоса на железопътните линии, семафорите, спокойните носорози и изгубените нокторезъри усукваше на „Х” четири релси- по две в посоките: „изток- север ” и  „синьо- солено” за движещите се в скоростта на тъмнината влакове. Вечерната сесия от деветдесет минути включваше седем експреса и един „ненужен пътник” плаващ по междинното пространство Архангелск/Лагос, но и той рядко благоволяваше да спре в „Бразилия”-та. Този ден, малко след полунощ, зяпащите (пре-въз)- буда-та биполярни мравки отбелязаха в огромните си тефтери как от влака „важно- бавно слиза комодския варан Оскар” (на гърба името графично изписваха трупа червени светулки). Полицейският комисар от Измерението на скуката и оптимизма бавно и важно подходи към фермата по повод инцидента.
Вселената Г.У.Р. 4. Е. 007. Л, подвластна на космичен водопаден сълзепотоп, изпадна от „тук-и- сега” , за да пропадна в тунела на Мръсната Съдба където от памтивека дебнеха хлебарят & дъщери. Телевизорът пушеше на задната седалка, разпробил и старите пломби от тавана на “новия” „Фолксваген Костенурка”под терасата; бурканите със сини кисели краставички разкъртили предното и задното стъкло не се брояха за живи. Мъжът изми зъбите се и удари глава на „грозника”, който го зяпаше. Носът залая заплашително, но болката арестува и него, и напуканото огледало.
- Ако ще се гърмиш, бегай при м-а-м-а. Помниш ли дарлинг, чистих основно миналата седмица?! „Пистолетът” ти също бе пълен с трохи.. И кво толкоз- паднали, били?!  Та те под терасата да играят, пак няма да погледна, закле`ам се!
Водата млъкна и порцелановият слон се показа от банята с "онзи" погледа. Окото на Долорес роди нова сълза.