приказка за с.

Когато С. била съвсем малка, нали всеки е бил дете, обърквала конците при своята игра. Например, човек тъкмо порязал пръста си и тя „хоп“, хващала го за ръка, друг чупел крак без фатален фатализъм, пак същото, невнимателно влизащите в реки и морета отлитали ей така, за нищото, но най-често и най-бързо тя отвеждала децата. Може би искала приятели за други игри, знам ли? И С. никак, ама никак не била сигурна в себе си. Затова потърсила за съвет прастария Безкрай, който в дъното на коридора полагал грижи за новородения си племенник – ужасно плачливият Бог, свободно смучещ някой от пръстите на двата крака и многобройните си ръце.

   

          - Здравей, чичо Безкрай, може ли да те питам нещо?- С., която била в най-новата си рокля и с най-красивата си панделка, направила учтив реверанс.

         - Здрасти, хлапе, питай. Ние дъртаците сме затуй, хахаха!- усмихнато се озъбил старецът и я погалил  по русата  главица.

        - Чичо Безкрай, мисля, даже съм убедена, че прибързвам в играта и хората рано напускат това ниво. Ти какво би ме посъветвал?

Безкраят разтеглил предългата си бяла брада от ланшни звезди, отпил глътка силно турско кафе и разровил из джобовете, уж за бонбони.

      - Мило дете, всеки има свой път, или своята пътека. Пътищата ни държат за ръка и ни водят. Но хората едвам се изправят, тъкмо са прогледнали и затова, въпреки помощта, лесно се спъват и падат. Обаче ти се поразходи из техните сънища. Там картината е добра и ясна. Чрез сънищата човек вижда хилядолетия напред и встрани. Надникнеш ли веднъж, ще си по-спокойна… Аз май свърших цигарите.., не се смей, хлапе, всеки има пороци. Ще отскоча до преди, а ти хвърляй едно око на пеленачето, защото Времето е станало голяма досада, все о` млетва сметките.

      - С удоволствие, чичо Безкрай, Бог е такъв сладур!

И днес играта на С. е все същата. И отново, макар последвала съвета на Безкрая за сънищата, и макар да се представя за пораснала и помъдряла, тя си остава хлапето с рокличка, панделка и сандалети, което бърза да ни поведе. Защото, кой не е бил дете? А(да), щях да забравя, онова гледане на бебето Бог от детето С. доведе до.., но вие, ако любопитствате, питайте в сънищата си Тъмнината, тя знае повече от всичко, или някой психолог-терапевт.