Войната: „Иди и смотри“*

Хронология на (не)видимия хоризонт:  .. - 13 700 000 000= … = - 4 600 000 000= … = Н20= .. = -1= … = 1 = 2= 3=…  101=… = 2016=… = 7 300 000 000= …= 13 700 000 000…

Всяка точка съдържа потенциала от време-пространството. Всеки Взрив е Капката и Капката е Море и Всяко Море е Морето и Морето е Взрива.

След колкото е нужно, населението на Земята ще достигне бройката, която ще съвпадне като цифра с годините до Големия взрив. Какво ще се случи ли? Вероятно каквото се случи и вчера, онзи ден и през 2012- нищо особено. Смъртта. Раждането. Животът.

В този момент, някъде в Космоса, избухва огромна свръхнова и десетки звезди, и стотици планети ще посрещнат своята участ. Дали има Космическа тъга? Има Космическа тъга...

Щом е война, въпросът е един и същ: "Колко истини ще погребе (побере), всеки връх лъжа?"

Ако проблемът бе в/до културните и религиозни различия, то „ Голямото момче“ (Западът) и „Малкото братче“ (Близкият изток) щяха да се поступат на няколко пъти както правят всички „добри и лоши“ деца и щяха да заровят томахавката в по-тихи игри, но уви- не е. Проблемът е в желанията за израстване („порастването над себе си“) на цивилизацията, която в противовес на своите страхове трупа не знанията, а разслоение и пропасти. Глобализация като „люлка“ има, но глобализация на съзнанието липсва. Щом „двете разумни, различно изпълни форми достигнат свързване“, за природата  е съвсем естествено да поиска да ги изравни (нейните наши закони), но „разумната пълнота никога не се отказва от превъзходството си“, а „разумната непълнота винаги иска моментно да надмогне потенциала на развитието си“. Защото Христос и Мохамед биха пили заедно чай и биха говорили, и биха се чули. И някъде, в безбройните пространства, те пият чая, приготвен им от Буда.

А как воюват децата? Денем. Честно. На светло. С оръжията, които убиват и нашите страхове. Нощта замита само техните бойни полета.

Ето една старо-финска поговорка, която би гласяла. "Свързани с два арабски жребеца (Ат-енд-Ат), страховете се приемат най-добре!", което си е чисто- висока проба глупост. Като впрочем и всяка война и всеки конфликт погледнат след оздравяването. Или погледнато отвъд моментите на моментния хоризонт.

*“Иди и виж“- войната през очите на детето

„Разумните емоции- образуване, образност и стил“- първи, единствен и предпоследен (из)нагле/де/н урок

(за Габи и всичките други малки и големи, мислещи и премислящи деца и дечурля)

"Лайното е гурмето на цветята", Лао ДзъН

"Добро, по-добро, най-добро и Дядо Добри", Папа Франциск

Разумната лудост

От самотата да се скриеш в бащината къща
която в миналото е взривена.
И все едно, защо я няма-
дали войната, или човешкият прогрес..
"Да се запознаем? Аз съм бездната
в теб"

Защо тъгуват мартениците

- Първа пролет?
- Тук!
- Втора пролет?
- Тук!
- Трета пролет?
- Тук!
- Четвърта пролет?
- Чик-чирик!
- Четвърта пролет?!
- Тук, шефче!
- Добре, щръкове и щръкелици, нека се подредим в пролетен стил и запеем Бетховен.. Чудно-прекрасно!! Ятоо, чуйте ме, отлитаме на север…Къде по-дяволите дянах компаса?!..



Превзета дуалност

Отказвам да умирам- не искам да живея
Не бива да тъгувам- защо ли да се смея
Обичам да пътувам- лежа все по-опасно
Не мисля да обичам- самотата ми е тясно

Бутан-пропан. Вентил-мендил

Групировката "Вентил" пукна гума в пустинята и добре че пясъкът с игрите бе тъй наблизо и Митьовците- Митьо Крика понадигнал базата за смяна на хоризонт, а Митьо Пищова разгонил гаргите и казачока с пукота на пръцкането си, помогнаха. Смях в залата на събитията (гха-гха). Реновираната (не)детска количка се преобърна на третия следващ ляв (десен) завой след изключване на западното радиоуправление и девиците в рая пропищяха. Радостно ли? В Бутан чакат наследник, сто и осем хиляди засадени дръвчета- тва е радост. Премиерът наш, будист, нали?!, се самопокани за премиерата, саморазсади се, цъфна и разцъфна (къф кеф); „Буратино, Буратино“:Пхенян манифестира в буйна радостна река. А афро-амертиканският пудел Барак О. емоционално обеща: "Ще кацнем, както на Луната сме и лично ще опикая?!  (грешка в превода явно) "Ла Ревюционера" в Гавана".

Два балона си летят:

- "Пук"- рече балонът дъвкобалонче

- "Пук"- отвърна му балонът Балон

Труман

Колю "ТруМана" наистина бе мъжа-истина. Макар и роден с помощта на епруветка и спринцовка, Колю стигна и задмина елата и гонеше и ръста на вишнята в двора. Шест лакътя и две педи, риж, синеок, дългокос и добродушен по природа, "ТруМана" сменяше гумите на „Балканче"-то на „малкия“ без крик, можеше да простре дрехите на цялата улица с една ръка и ремонтираше черно-белия, работещ"София" със здраво ступване и с бойния вик: "Бах, ма`аму! Прякорът "ТруМана" се лепна случайно, но и по пътя на абсолютно зависимата от желязото, магнезия и калция, логика.
"Хладнокръвен съм, братче, вече не пуша!", "Братчед, хладнокръвно ми е отвънка!", "Добре ма, нали виждаш, че съм `ладнокръвен, що ма дразниш ся?".. В селото почна да се говори за Колю "Хладнокръвното".
Хасан Гелмезов- новият даскал в Горно Уйдурмище и Колю се срещаха за втори път, сега на опашката в бакалията, по вересиеното време.
- Бай Вашку, хладнокръвно ми е. Кръвното ми се спича. Я дай една бутилка "Меча кръв". ("хладнокръвно" се бе чуло и при родителската среща, поне 2-3 пъти)
Хасан, чиито мигли сякаш циклеха пушилката от задименото в евтинджос тютюнец помещенийце, пое задълбочено въздух и с алтов гласец, запита:
- Господине, съдейки по Вашето "хладнокръвно", вероятно не просто сте чели Труман Капоти, а сте му и...
- Ти на кой викаш, капут бе?! Ъъъ?- очите на Колю добиха големината и вида на световноизвестния долноуйдурмишки чери-домат.
Последвалща сцена и цялото опашка и сичкито село научиха кой е ТруМан Капотито. Хасан се сдоби с прякор- "Безстрашният"; децата почнаха да го уважават и го слушаха повече. А накрая, за „капак на зелето“, кметът отключи и библиотеката и познайте, коя книга зае наш Колю?!.. "Хари Труман- човекът, който промени Америка и света!"

сенки и бонбонки

Деца

малките бурмички
на живота-
времето тиктака

**

Тъма

Тъма. Тъмница.
Нощ в деня.
Тъмнината-
Чаша за сълзи.

**

Път

Пътят носи своя кръст.
И своята Луна.
И Слънцето, което ни видя..
Което можем, и не можем.
Носим.
И износват светлина.
До размер на тъмнина.
Мисли, стъпки и телата.

**

Въпрос

И колко години
Побра върха на
Тая секунда?

**

Храна за птици

В клетка
на свободни птици
сърце поставям.
Птиците кълват.

**

96/11

деветдесет и шест капки дъжд
към единадесет капки сълзи е
рецепта за сън на съня в съня

**

ПОезиЯТА

Пето свято измерение-
ненужен пети сезон
(между зима и лято)
ангелите влитват през
отворените прозорци
от теоретично черните
светло-сенки на дупки
на извърнатите в думи-
неПогубени наши дни

**

Японско

Самурай е моят татко
Самурай е мойта мама
Самурай ще съм и аз
Харакири прави кака
Харакири прави батко
Хакер бесен съм и аз

#аз съм себе си*

Най-важното свойство от свойствата във физиката на човещината е, че всеки един човек притежава/носи сърдечно възможността да се смали до капката вода и да бъдем голям, колкото цял град (Париж, Техеран, Дамаск, Москва, Ню Йорк, Сао Пауло, Пекин, Сидни, Пхенян..). Или колкото е планетата ни.

В Панагюрще, Баба Геца ( Димитричка Господарска), мачкаше "тютюнеца" между зъбите си на пейката на по-горната улица приживе и ги нареждаше тъй: "...момче, две са основните нещица, че човешкото в теб клокочи и не е обладано и овладяно от зли духове и демоници- проявите на съчувствие (емпатия) и крайно изразеното ти чувство за хумор". Не съм бил в Панагюрище от има- няма ученическата екскурзия- „По стъпките на Априлското въстание и 30 години с идеите на Априлския пленум“ - или времето на пролетна ваканция`86 година, но момчета има много. Опиумни баби и баби в мъдри забрадки- милиони.

Някой си Йозеф Фридрих Шмит, през 1914 (1910?) година започва играта "Не се сърди човече" ("Mensch ärgere Dich nicht") В основата, на която е индийската игра Пачиси, създадена ок. 500 г. пр.н.е.  и по този начин се дава тласък за началото на...Първата световна война (абсурдизъм). Всяка игра по правило копира живота- началото/раждането, краят/смъртта, с  разнообразните му там свои/наши правила. Днешните игри са на изключително бързаща скорост.

Да мечтаеш винаги е било изключително скъпо и странно удоволствие. Да подкрепяш нечии мечти като свои („сърце в сърцето“) е повече от лудост. Крилете се подрязват както и розите- преди зимата (студа). Разликата е само в бодлите и при полетите. В кофите за  боклук, розите и перата притискат по-леките мечти. Чиста проба обратна физика.

"Душата пътува през времето, разумът обитава измеренията, но сърцето хвърля сянката си само сега върху тази земя и тежи с тежестта на всеки един ден.", неизвестен, на извън себе си-то и на огледалата в банята, фризьорския салон и огледалните- капките дъжд и мозъчните клетки (огледалния свят), немъдрец.

Според учените процентния сбор от 73% тъмна енергия и 23 % тъмна материя дават 96% от „всичкото“ (останалото са междугалактически газ, звезди, планети и пр.), което на практика клони към „нищото“, защото всъщност никой не знае какво са  „тъмната материя“ и „тъмната енергия“. Дори тъмните гадателки по парковете и влаковете не са сигурни на 100%. Питал съм ги лично. В последно време стана модерно възрастни да оцветяват книжки. Затова, без да се срамуваме, всеки от може да участва в изпълването на „нищото“ с цветовете въображение. Цветовете за ада и рая, моля не ги ползувайте, защото са ползвани многократно. Все едно.. дамските тампони, или клечките за уши, или ТХ-то пак, таковата, да се…., шъ мъ извинявате за сравнението.

Веднъж, преди отдавна, Фейсбук и Гугъл почнали игра на "жмичка"... После и на "ти гониш“. После възрастните оцветявали детски книжки, а децата измисляли свои правила… После се родил някой си Бог.. После.., После си е все същото.

*хаш/иш/ таг