сряда, 15 октомври 2014 г.

слонът, моят приятел



Понякога ставам (без)краен и провиснал крака в края на света, гъделичкайки слона между ушите, играем играта на кофти въпроси и отговори и афоризми. "Всеки знае, че с пеницилин не се лекува рак. Защо тогава е тази вселенска мантра за медитации, йога, правилно хранене и всякакви други условности? Ще прекарваме душите си през брода? А какво е душа?" Слонът похапва от кофата кисело мляко- телепорталът е за двойки, затова му се угажда- играе си с компаса и сочи ту юга, ту севера. Аз му показвам часовника, който не работи. Той надига хобот, сверява старата семейна реликва и се смее. Някъде се случва земетръс. Моля се да няма пострадали и жертви. "Нали слънцето изгрява от изток?" Отговаря ми като сочи друго кълбо- Луната и важно-важно размества останалите планети без щека, или стик за голф. Добре че наблизо няма черна дупка. Да вярвам ли в апокалипсиса, щом и устоите на астрологията са променлива величина?! Слонът прочита мислите ми и се смее с пълно гърло, звук, който духва под опашката на "Вояджър 1" и придава нова насока на науката. "Всяка проза е поза". Слонът кима мъдро с глава и измъква от Вавилонската библиотека една от книгите на Тери Пратчет (за него времето е само купчина спагети със сос болонезе). Обича да му се чете на глас. Избира някоя удобна звезда, придръпва я за ужас на астрофизиците и аз, ща не ща, започвам другата приказка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар