две от еднаквите картини на художника

1 + 1 = 0 (раждане, живот, смърт)
1 + 1 = 1 (мъж, жена, дете)
1 + 1 + 1.. + 1= 1 (християнство, ислям, будизъм.., атеизъм, бог)
1 + 1 = 2 (електрон, електрон, квантова илюзия)
1 + 1 = 42 (човек, човек, щастие)
1 + 1= 5874 (думи, поет, поезия)
1 + 1 = 3,14 (движение, време, смисъл)

"Обичта е сляпа", Омир
"Обичта е по-сляпа", Стиви Уондър
"Обичта е глуха", Бехтовен
"Обичта е движение", Стивън Хокинг
"Обичам хората", Адолф Хитлер
"Обичам те, Адолф", Чарли Чаплин
"Къде съм (в сърцето)?", Обичта
"Мамо, обичай ме!", Детето
"Обичта?!.. Забравих я. Връщам се..", Тери Пратчет

след витоша

Лавата, подгонила вятъра по склона, повличаше примирените дървета, ведно със заспалия сняг. Адът пазаруваше безпощадно,  утолявайки насъбрания, многоогнен глад. Планината се бе пробудила неочаквано през нощта след хилядолетно мълчание. Тя сънуваше другояче, не знаеше и не можеше да покаже видимите признаци на боледуващ. Човешкият род бе млад и непознат. Затова и не скръцна със зъби. Не прокашля издайнически. Животните обаче, предупредени от вътрешните инстинкти, бяха усетили и пропищели от ужас часове преди това. Те летяха, пълзяха, подскачаха,  дори се търкаляха надолу, когато тътенът ги обгърна в ниското, поваляйки някои, изпреварвайки всички и шамаросвайки цялата природа. После земята пое вината и понесе вибрациите. Вълната заплашителен звук изпълни пространството и на секундата оцвети града в страх.

Сутринта, снегът, преминал през дъжд, бе внесъл очакваната невинност към некрасивите очертания. Сгушените зимни гъби, бездомните кучета, тихо изпълниха нетрайно чистото пространство между блоковете. Пушеците мързеливо катереха небето, а няколкото шейни, дърпани от майки с шалове, се плъзгаха бавно по тротоара. В неделите, кой ли бързаше? Возещите се деца, също сгушени на невинни топки, сънуваха будни вкуса на топлите гевреци и банички и предчуввстваха горещите пързалки. Будката бе събудена обичайно от чичото с ушанка на главата , който пусна старото радио провесено над вестниците и по навик хвърли от стария хляб на кучетата.

Отпечатъците в двете посоки замръзнаха след отдалечаващите се мъж и жена. Двамата нямаше как да знаят, но това всъщност бе последната им среща. Подразнени от музиката, която персонала не пожела да промени, или поне да намали, те изгълтаха инак нелошото кафе, не простиха на създалата се ситуация, обсъдиха набързо и личните си търсения, и се прегърнаха приятелски на излизане с ръкавици на ръцете. Без да се целунат.

разумдом

мравка- художник
рисуваща клони на дърво
тялото
и живота си
сочещи
кривите пътища
за небето

под звездите
безброй светлини

стени- принципи
покриви- вяра
комини- надежда
сърца изгарящи
мисли и страхове

мравката се прибира
в треволячеща къща