суперсмътен лун, щрихнин и узорения

щрих. стих

щрих. стих. страх. стрихнин
отровните думи омагьосват в
детайли своята участ. кучето
захапа опашката си и захлипа.
змията се смее като отровена.

преварката думи. щрих. страх.
сидхарта. стих. синекдоха. лай
на змия. студеното куче. учим
с топлината безучастие. ум-но.
стих. щрих. хризантеми. есен.

__

три/е/виално

тривиален и сякаш ненужен с*татус
както обратната страна на всяка дума
но колкото стръкове пълнят туфите
толкова стихове ще превземат хаоса
чувствата мигрират към новия сезон
тревата се коси за пролетта и лятото
зимата носи модерната си бяла шапка
увита в белия шал на ледения вятър
а те вечно ще слушат Рей Чарлс и
сляпата им есен ще осмисля момента
в претенции за по-свободни цветове
защото често приемат друга емоция
с чуждото дистанционно под ръка
и въпреки съмненията им- бръмбари
точно когато вали обичта е тревата и
когато хубавото време радва другите
обичта пак е трева, която живеят

* фейсово


__

кубчета

двете прастари кубчета Рубик
се забъркаха и разбъркаха
до взаимна, последна подредба
на цветове, мечти и желания

__

прашинки дъжд

прашинките дъжд галят паяжините на милионите гладни паячета в невидими звуци.
един кълвач препраща по морза: "есента е тук! есента е тук!"
камбаната на манастира отброява пет и това пробужда слепите прилепи.
цветовете се сменят в смешен опит за прикриване на красотата, но призраците на цветята крадат от тях и боядисват вечерните облаци.
в двете палави шарки- радост и смях.
преплетени до обич.

сме си.

__

без сенки

изкрещи ли навътре
навън
тихото ехо излита самотно в
кратка разходка
преди снимките на дъжда
който спокойно позира в сълзи

__

едно

едно потънало в нула
изплува в огледалния свят като
нула потъваща в едно

нула

__

алекови

всеки българин турист.

по клиничните пътеки.

граф оман

Извличаше боите си сам, от природата- от цветя, други растения, минерали и винаги рисуваше пеперудите с бални рокли в четен брой, а онези във фраковете бяха нечетни. На картините му мъжките и женските насекоми никога не бяха заедно, освен на една, с размазаните фигури, която бързо подари на „иконома“ Дейвид. Графът притежаваше и невероятна колекция от истински екземпляри и лично улови, описа и представи за научните среди трите нови вида открити при пътешествие в Амазония. Висок почти колкото пожарната стълба, той само да поискаше протягаше пръсти и достигаше саксиите забити по терасите- виждал съм да го прави и можеше да откъсне цвете, но предпочиташе да погали някоя от котките прескачащи до третия, последен етаж и покрива на старите, по- ниски кооперации в началото на крайбрежната ни улица; в тях сега живееха предимно бедните рибари. Носеше или нов каскет, или старинно кепе, или барета- не вярвам да страдаше по къдравите си  коси, обаче май точно договорът с производителя на класическите модели шапки- баща ми се грижеше за рекламата на фабриката- осигуряваше финансирането при пътуванията в търсене на пеперудите.

Познавах прекрасно Розамундо „Ро“ Оман, или Графа, както цялата Баскетболна Лига го бе наричала уважително заради благия му нрав и аристократичните, на благородник прояви- без нито едно техническо нарушение за цялата кариера! Но така или иначе всички знаеха и трагичната му история. Горещата пролет на 1969, решителен плейоф за финал, „Великаните“ приемат „Ножовете“, Ро Оман пропуска изравняването след сирената при третия, последен опит от наказателен удар и се самонаказва жестоко забивайки главата си в бетонната плоча на подкошието. Снимките на размазаната в чужда кръв пеперуда и падналия в безсъзнание на площадката баскетболист обиколиха страната. Пресата така и не спря "да доразказа историята“, защото след комата продължила година и три дни, Графа не просто бе забравил миналото си, а бе попаднал в нов, измислен свят, като бе заживял живота подобен на донкихотовската участ. И добре че го имаше по- малкия брат Дейвид.

Дланите ми потъваха задълго, но знаех от опит, че огромната ръка е благ алигатор. Все пак бързах към градинското парти за рождения ден на любимата, а закъснявах, защото играех бейзбол и мачът се бе проточил в последните три ининга. Бях твърдо решен да купя и една картина към подаръка. Графът сякаш разтвори менгемето- усмихнатите бели зъби се подредиха посред лъскавото му като въглен лице. След последното здраво ръкостискане ръцете ми най- накрая погледнаха в земята, а великанът прецизно увиваше избор ми в опаковачна хартия. Нечетният брой, той, или нещо друго ме бяха дръпнали и предпочетох „с фраковете“, макар преди да мислех, „колко хубаво ще танцуват шестте балерини на стената в нашата спалня“; баща ми- Дейвид Оман, развеждаше мен и  Ани в къщата на хълма с изглед към океана. Чичо Ро обичах както собствения си татко и прегръщайки го, колкото силно можех, мислено си обещах: „Благословеше ли ни Бог с децата, щяхме да ги насочим предимно към изкуството“.

заек и есенни моркови

Непосредствено след като идеята за потопа улегна,
      
един заек спря насред тревите и трептящите кам-
банки и отправи молитвата си към дъгата през данте-
лата на паяжината. ", Артур Рембо




бронзови заешки статуи
пазят градината с моркови
от дивите зайци


__


манастир

пред уютния свят на мравуняка
нищожният избра да живее в
захвърлена встрани на пътя ни
изпразнена кибритена кутия


__


закачалки

тъмно синята плажа рокля и
по-светло синята избеляла мъжка ленена риза
висят закачени в масивен гардероб;
но в различните гардероби
в красиви чужди стаи
през петте етажа
по далечните улици в уж близки градове
странно, дори годините вече не съвпадат-
2015 не познава 2014
а казваха, че са приятели и лудо
крещяха: "лятото е завинаги" и
шептяха си още:
"обичам те, синьо, мое небе"


__


инсомния

час преди изгрева
самотата прави чай-
роса, или мъгла и
буди с целувка
спящото утро


__


без повече думи

микрофонът-
оказа се морков
и заекът млъкна
с пълни усти


__


боса обходи топлите улици
жаждата я бе отвела до плодовете-
кимна на продавача закачливо и
опитвайки грозд, два, повечето
направо изяде чепката
купи си килограм ябълки и смокини
а по- късно взе стая в евтин хотел
мъжът, който палеше цигара
се усмихна на момичето от
съседната тераса..
есента потърси банята-
тази година бе подранила

фигури от форми

Джобове пълни с мисли като: крадени череши, сладки круши, бръснарски ножчета. Вървя, лежа- все си побарвам мисълта: „Онагере вмества пространство във времето.“ Минутата се обтяга в 63 секунди. Часът закусва баничка-боза. Денят днес е системно неразположен. Защо използвам плодове- всеки да си помни първата „цапардосала го ябълка“. Или кестен. Защо движението, пътят. Представете си обратното- Луната да ни гостува?! Не вятъра, с него е друго- звъни бурно, отваряш му, вътре ще се озърне, ще почука на прозореца- отваряш и излита, лесен гост е. Луната би била 64-та секунда, взрива, еякулацията на Евразия, попълненото в лексикона на динозаврите. Изправям ъглите на кръга до правилност. Дърпат се. Всичкото се дърпа- виж и „дърпана баница“. Квад/офф/рат. Вятърът, помните- навън е/офф, а сивият рат би изгризал вътрешната празнота /лудостта. „Нагоре- напред- надолу- напред- нагоре- напред-.., в джобовете на живота дрънкат луни, лупи, комети, скъсани копчета. „Динозаврите не са ли по долни гащи?“ Гугъл не се поплюва. Къде е смисълът на безсмислието? Топлината на абсурда топли ли? Защото по дяволите цивилизацията е функция на двете думи- „вода“ и „ток“, барабар с производните им. Кой върти квадратните колелета? Дяволите разбира се: „Пий, пей и се весели“. На сбор като на сбор.

Човешкият живот е кръг. Животът на обществото е остроъгълен триъгълник. Кръг с триъгълник отгоре- смешно човече с шапка. Човече, което се пази от слънце, от дъжд. Защото болят ли? С короната, за която мечтае. И острия връх, който ни стреми. Колко хора побира върха на една цивилизация? Въпросите са като летяща чиния- напред-назад Го дават. „Те откъде, а? Ама ние сами ли сме в Космоса? Каква е лъжицата на тази чиния? Супа, или таратор?“ Смело, от десерта вярвам не се пълнее. Вижте, самият ден закусва баничка. Вземам ножицата и разрязвам кръга през средата. Ден без нощ. Жена без мъж. Земята не се върти. Две обърнали гръб самоти. Срязвам до дълбоко под върха на триъгълника.  Хвърлям бодила. Следва трапец. Плато. Платото Наска. Плато суши. Платон. По-лесно и бързо за достигане. По- голяма повърхност. Самотата лесно намира и приближава друга самота. Далеко от масите и все пак по-близо до Слънцето. От тях. От другите. Вятърът приближава и казва „здрасти“. Платото е негов дом. Дрехите- хиляди парчета плат.

Стане ли на въпрос за „глобална любов“/религия/, за взаимопомощ между народи, за приемане на бежански вълни, за хуманитарни помощи значи иде реч за трасиране, за подготвяне на първичните, основните слоеве на пирамидата, за пътищата от безпътища към върха; в холограмата пирамидата е триъгълник. Омарата обич напира(ООН), лази към върха. Подбогове? Шамани ли са? Има ли толкова противогази за студената вълна страх, която потапя низините в потоп? Става ли въпрос за обич „о“, за осъзнаване ,о“, за Общество „О“ кислородът се увеличава. Бълбука. Самотата прегръща и целува друга самота. Свободата диша свободно. Водата пие вода.

о.