Добрият дъжд и лошият дъждец най-сетне се ометоха и навън бе
колкото свежест, толкова и калотията .
Първо валя лошият („Как хубаво вали!“). Добрият се изсипа на по-едри капки
(„Ужасно е навън!“). В края на краищата доброто и лошото винаги се смесват – градът
спеше и хъркаше, а полето до късно се сбогуваше с поредните последни прелетни
птици, като дори се надигаше в нелепи опити за полет.
Мъжът заметна перчема наляво. В четните дни бе така, а за нечетните
косата и дясното сами се бяха врекли във вечен съюз. Преди месец се бе погледнал
в огледалото получено за юбилея от колегите от обувния цех и „забравено“ на
банкета в столовата (Катя го настигна с велосипеда , даде му пакета и след
комина те повървяха заедно), и за малко не обръсне мустака си, което на практика
се случи седмица по-късно под влияние на мрачния хороскоп и най-вече на болната от век леля с наследството, която не
просто не умираше- изненада сестра си с
гостито. И поостана.
Вечно сърдитият мъж почистваше обувките с парче агнешка кожа
до „заледяване“. На случаен принцип днес
избра по-сините връзки, навърви ги с плетеница номер „7“ от японския сборник,
разтвори чадъра на второто стъпало, направи четиридесет ситни крачки преди да протегне
ръка, за да провери вали ли- дъждовете отдавна спяха във ваните на собствената
си баня, вдигна десния си крак и затвори чадъра. В този момент мравката живееща
в кухнята се хлъзна по бомбето на лявата и падна. За щастие, без злополука. „Сто
и девета“, „Сто и десета“, „Сто и единадесета“. „Защо и локвите не следват
постоянна логика?!“ Скокна. Подлата кал се
заигра с подметките.. Носът му пльосна до
кофичката кисело мляко пълна с вода, а сърцето, не добре закрепено от
кривогледата по наследство съдба и свито в ролка за секундата възмущение, се
изсули през ухото и пльокна в съседство.
Добре възпитаният мъж, който „никога не употребявай от
гадните думи, чуваш ли добре?!“, се изправи, стисна безсилно зъби – „скръц,
скръц“ и изтупа, което можеше. Сърцето се опита да извика, но за зла (добра) беда
една птица от ятото изписука, заглуши го, а акото и падна върху полуголото
теме. Мухата също се стрелна към темето.
До обувния цех мъжът изблиза цялата близалка с вкус на зелен пъпеш(„Никога недей да пушиш,
никога!! Ето ти зелена близалка!!!).
Бяло-черната котка, с черната муцунка във формата на сърце,
измъкна от локвата сърцето на мъжа, но триумфира относително кратко, защото
бездомният пес Григор я подгони за игра и тя изпусна плячката си при достойното
бягство. Срамежливият млад мъж раздели косата си на две в обедната почивка, незнайно
откъде придоби сила, престраши се и покани Катя на кино. Катя прие, като трудно
прикри изчервяването си; двамата бяха колеги
в по-малкия отдел от обувния цех, в който правеха котешки и кучешки обувки за Исландия
и Скандинавските страни; изделията от другото помещение излитаха директно за
домашните любимци на Япония.
На връщане, мравката успя да изпълзи върху обувката на
усмихнатия мъж, като дърпаше след себе си и огромното за своите размери човешко
сърце. Лелята най-накрая..