петък, 28 ноември 2014 г.

ляв бог, десен бог, маргаритка





Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш."
Луис Карол





градска пералня

дъждът бъзика копчето
реката влиза
в програма "наводнение"





мързеливи богове

камъните твърдо мислят
че сянката, която хвърлят
е пътя им





вогоните са големи късметлии-
тях ги съдят за убийства
не за поезия





аларма

трабант с котка
и транзистор "веф"
на задната седалка





нощен душ


душата се стича в мръсно съмнение
мръсна душа
душице,
мръснице..





чайник с формата на к.р

открих го при разкопки в двореца
комплектът включваше и
обикновени чаени чаши-
слонова кост и злато





таен код

разшифрованият смисъл на живота
е записан в таен код, който от години
прехвърляме помежду си





тихият хълм "еволюция"

теле
човек
телевизор
телеман
теле





разхвърляни пожълтели вестници
времето е в цвят-
жълтото мирише
и може би нашето време вече е влюбено
в есента ли?





жив къ(смет)

на лъжата краката са
къси
къс
къ
к
,






всяка сутрин е разкритие-
тихо се раждам
поемам глътката въздух и раста
пораствам
възмъжавам
остарявам
по залез тихо заспивам-
раждам нощта







"разбирам стадото"
казала тревата


четвъртък, 20 ноември 2014 г.

детство, зрялост, мъдрост, детство





Детската стая

- Обеща ми рисунка на света?!- тротинетката се блъска в масата и пада, а той тропва наужким с малкия мъжки крак.
- Ето ти "квадрата", а това е "кръг"- подавам му двата листа.- Всичко на тоя свят- дърветата, животните, хората.., абе всичко можеш да образуваш свързвайки двете форми. Само трябва да ползваш въображението и желанието си да твориш.
- Значии, затова всички сме почти еднакви, но все пак сме и толкова различни?!
- Ти като дете сам рисуваш своя път, а писателите се опитват да пресъздадат пътищата на хората- влязъл съм в ролята на будист, но вече е късно.
- Не те разбирам, татко. Изобщо не можеш да обясняваш на деца! Хайде да играем на нещо друго, а?
- На какво?- изключвам компютъра.
- На баща и син, ама ти ще си детето, а аз таткото и ще те обучавам как да разказваш. Отиваме ли?
Дете и "детето" прекрачваме в стаята с разхвърляните играчки и звезди и играта започва.



В парка

След като приключи своята обиколка по покривите, прозорците и улиците, дъждът огладня, взе си баничка и седна в малкия парк. Мокрото псе се разлая- щеше му се да получи някакъв пай, а цветята се усмихнаха благодарно. Някои сякаш опитаха флирт, но капките, които мразеха зачестилите нощни смени, дори повече от братовчедите си снежинките, ги изгледаха гадничко. Кучето подушило маргаритка прихна и изпусна за кратко плячката. Цветето се разкиска.
- Пейките са мокри, студено е! Казах ли от ясно по- ясно- „искам кафе“?! И какво е важното, което трябваше да чуя "за не по телефона", че да ме измъкваш в тъмницата? Изобщо не мигнах от проклетия дъжд- тупа- лупа, тупа- лупа, ця-я-ялата нощ. Ти го даваш свободна шайба, аз обаче и днес съм на фулмакс, а вече приличам на парцал... Бахти гадното куче, виж го бе, глей как е помъкнало баницата?! Чиба, да се махаш оттук, пумияр такъв!
- Отиваме в кафенето. Спокич. Там сядаме на топло и ще поговорим. И не крещи по животното, моля те.
Дъждът тръгна малко след тях, а алеята сама изхвърли забравената бутилка от боза в пълното кошче.



Птиците

Болничният дом в края на селото обрасъл в цветя приюти патките. Всички малки и големи птици бяха весели, здрави и щастливи. Семейството се грижеше за Константин- кучето на доктора, който тури катанеца, прибра се в града и освен пенсията, с която бе длъжен да свързва двата края на месеца, продаваше и по нещо прибрано от читалище "Утро"; животното не бе старо, но страдаше в самота. Читалищната сцена пък отдавна се бе превърнала в обител за гълъби. Живущите в селото по последно преброяване бяха 87 (осемдесет и седем). Но без да туряме онези, отлетелите.
Най- малкото пате често ползваше гърба за пързалка- избираше някоя предна лапа и се катереше по нея хванало ушите. Кучето обичаше тази игра, затова се повдигаше и спускаше смелчагата, който от опашката тупваше на земята. 

Начало на формуляра
Край на формуляра

сряда, 19 ноември 2014 г.

прощъпулник на виновността





рисуваме очаквания
като сянка на
невъзможното сега




триизмерни ешерови часове

майка дундурка бебето-
за бъдещето
бебе дундурка майката-
към миналото
майка с бебе дундуркани
от времето




няма самота

всяка капка носи звук
времето е хартия




брой стъпките на сърцето
за да разбереш накъде
вървиш




серийният лъжец е
по- лош от сериен убиец
убива винаги по двама-
себе си и другия




рибата се роди, умря и засънува живота

роди се риба в калната локва
встрани от удобния поток
температурата- 36.7 градуса
висока за себеподобните й
последва предначертаното-
03 дни, 09 часа, 39 минути, а
секундите са безгласни струни
"умря" в спокойна сухота, за да
сънува истинския живот след
пороят съшил в безброй капки
калта към удобствата






прощъпулник на виновността

сред всички инструменти
тя избра
чувството за хумор




срам

е планетата
където марс крие невъзможността
от своята венера

вторник, 18 ноември 2014 г.

калдаръмища





път

някой път
между дивните морета
на протрити седалки
в автобуса
който ще мирише на газ
път през пустиня
покрил гърбовете на кобри
време за скрити цигари
за откритите карти
за чаша кафе със сметана 
на пясъчната буря без време
прекосяваща двугърба смеха
път на космичното утре
космонавта обвит в асансьор
и ръка с мандарина в саксия
измила краката на утрото
на зъбите думите
трила
път през тераси
дворове
през камини
камиони
опашки на кучета
таралежи и танкове
друг път ще се случи
точно сега никнат промените
които път са и поляна 
с цветя




кал

обичам да се калям
не, не хвърлям по теб
сигурно и те са карма
калните пътища




из

в
ода




разполовен

аз съм полетът
маракеш- глазгоу
хартия самолет
по вятъра

берлин разхожда
стената-
междуточие
изток... запад

грим от листа
кацнахме без суета
сезон
преди мъглите




театри без дупки

улици без дупки
дупки без зайци
зайци без уши
уши без очи
очи без хора
хора без улици
улици без театри




три прости филии-
с масло, чубрица и сол
лежат си на масата
но не са принцеси
вкусни са




получих картичка от бъдещето
с море, те всички са морски
в нея пише "не очаквай"
хвърлям я при другите
които обясняват за плажа
за вълните, купона и времето




една птица, черно и бяло, опита кацане на
моята тераса, но срещна в преграда
остъкления ум
и отлетя




глупости

стрих еверест до хумус
за огромната, колкото африка маслинова градина
поднесох мартинито със съвършената маслина в чаша лунен кристал
гледаше ме смешно
"сега какво?"
"глупости, не пия мартини"




хляб и зрелища

аз съм българче обичам
бокс от сутринта да сричам
по обяд съм шахматист велик
през останалото време-
репи сеем, копам ечемик




броене за сън и против уроки

едно стадо
две стадо
триста до
четири стадо
пет стадо
шеста до