сряда, 26 март 2014 г.

фамилията

Тримата братя- Сен Сей, Оди Сей и Ко Сей се родиха на шестдесет и осмия по големина остров от Сейшелите, но понеже родителите им изчезнаха при мистериозни обстоятелства, те бяха разхвърляни по света. Пастир се кълнеше във Виншу, че майката и бащата са вдигнати и отнесени от чудовищна птица. Пастирът, който беше и пастора в селото, обаче обичаше и да си посръбва.

Сен Сей, като най- голям го отведоха в САЩ. Отрасна в дома на католици и републиканци, завърши Харвард, стана философ, политически анализатор и основа свое религиозно движение, което нарече "Свободни птици".
Вторият, Оди Сей, бе прехвърлян през няколко семейства в Обединена Европа, ожени се млад за естонка и побърза да я напусне, за да участва в първата обиколка на Луната.
Японското семейство, което прибра Ко Сей бяха потомствени рибари на бързоходни лодки. Ко често не стигаше до училището, но след като измисли и конструира електронния ускорител за жива материя, той се прочу, и получи Нобелов приз.

В един лунен следобед, тримата Сей се засякоха случайно в скъпия лоби бар на Амстердамския телепорт, където всеки от тях бе поръчал прясно изцеден ябълков сок. Само ябълката бе успяла да премине през голямата епидемия на плодовете. Поговориха малко за миналото, обещаха си да се видят скоро и се качиха в кабинките си, като пръв извърши прехода най- малкият.

петък, 21 март 2014 г.

Мед



В махала Кошер има точно 31 постоянни жители, 27 годни за обитание къщи и 893 кошера с пчели, които събират прашец от южния склон на невисока планина. Кошерци не боледуват, не са били никога на училище, не са градили храм, нямат гробище, нито желание за пътуване и да, не продават мед. Жената, която сама предложи буркана от детско пюре ми каза да бъда внимателен:
- По- малко от върха на ножа. Стига ти толкова, неопитен си.
Исках да я попитам за годините, знам че е невъзпитано, но сивите и очи сякаш водеха в детството на познанието.
- Не е важно. Кусай, после сам ще прецениш на кого ще дадеш. Времето е гъсто и сладко.
Стреснах се и се събудих.
Бурканчето е отворено на масата пред мен. Забил съм върха на ножа в дъската за рязане и го въртя в двете посоки на часовника. Може би отново сънувам, но определено изпитвам желание да опитам проклетия мед.

четвъртък, 20 март 2014 г.

опитност

сготвих думите във разказ
телефонът звъни

пригодих ги като стихове
звездите бяха свещи

превърнах обичта в роман
затворен.. и тръгнах

труден за четене е този свят
с роман, в който

стихове подреждат хора
а разказите са големи реки

четвъртък, 13 март 2014 г.

История, нито за ябълка, нито за орех



Откъснах зелената ябълка, която пожълтяваше ли, значи е в гнева си и ставаше червена само когато е притеснена, или е притисната в ъгъла на измислена от прогреса сокоизстисквачка. Ябълката ме наряза на собствени парчета според естетическия вкус на дървото и понякога ни се случваше да закусим с наслада един от друг. Беше в онази изначална гладкост, красиво оформена и вкусна за сорта си, който открих в описание на древен философски труд. Орехът в средата на ябълката може би бе сърцето и, макар всички да сравняват ядката му с мозък. На мен винаги ми прилича на диамант. Въпросът ще си остане загадка, защото орехът се изтърколи внезапно в дол с разцъфнали пролетни цветя и намръщени мухоморки. Малко се знае за гъбите, а те, освен че могат да говорят, са и длъжни да го правят.
Слънцето се плези. Горските потайности се охраняват от учудващо дебели котки. Шушльопките от семките по пътя ги отнасят работливите мравки, които не пеят мантри с арабски мандолини и не се интересуват от мандали и сутри. Върху петолиние от непрекъснати телефонни кабели за тиха връзка, единствената нота, шарена и наперена птичка, цвърка за любовта. Котките са в същото любовно настроение. Гонят се и викат.
Чудя се каква е разликата между семка и ядка!?

събота, 8 март 2014 г.

битие



                                                        
  
Утре ще се разделя с дясната си ръка
Днес прокарах пръсти през лицето
Разроших косата
Ще споделя ръката с обичта, с която я имам
От тялото остават малко неща за подаряване
Свикнах с липсата на единия крак
Получи го Пътешественикът преди няколко земни месеца
Завърна се от Началото
Зеницата пожела Астрономът, чиито очи свързаха двете измерения
Така се уча да бъда
Чувам сърцето в този момент
То копнее за Поета
Тупти щастливо
Историята на Поета ще разкаже самото сърце
След раздялата ни
Песните на Поетът се пеят в Безкрая
Радвам се със сърцето си за полета, който избира
Утре малкия пакет ще прегърне Художникът
Същият, който нарисува Красотата и изгуби своята ръка
Той ще продължи да рисува
Ще получи ръка, за да изпълва огромното и невъзможно космическо платно

  

Художникът, Астрономът, Пътешественикът и Другите живеят в Град
Аз съм в далечината
Встрани, в къща извън Град
Сам
Почти сам
Аз и моята душата
Тя е мой обичан приятел
Помага с усмивка за подаръците
Тленното няма абсолютната стойност на даденост за мен
Копнежът ги привлича и ги отделя с лекота
Нужни са другиму
Живея добре с оставащата забавна, смешна и нехармонична опаковка
Мога и без
Имам душа
Тя има мен
Четем и обсъждаме поредната обична раздяла
С нея повтаряме божието напътствие
Душата го знае наизуст
Шепти мелодията когато прелиствам хартията
Любимата ни песен е „Архитектура на човека“



Понякога съм само тук
В друг момент, точно сега, съм и там
Дом наричам двете места в едно с пътя
Моето цялостно съществувание
Добро и лошо в едно
Денят и нощта също
Свързани са
Свързах ги
Не помня кога и как пристигнах в Град
Знам, че го исках
Осъзнах го и се случи
История за място, в който няма думи
Свят на красота
На музика
На хармония
Толкова е тихо
Град без място, сила и без име
Нямаме имена
Обикновен инженер на човешката душа
Така ме нарече душата
Макар че тук няма хора
Където съм роден името ми няма значение
Забравено е
Забравил съм го
Казват ми някак си
Усмихвам се
Обикновен мечтател
Така ме нарича душата там
Грижим се за децата, с които опознаваме света
Играем, учим се да бъдем, заедно.

сряда, 5 март 2014 г.

игрите на косата



коса желаеща да е морето
вълните се плискат към брега

коса завърнала се в житен сноп
класовете се усукват по вятъра

коса като незапалена свещ
сянката на огън озарява деня

коса след последните стъпки
детето излиза щастливо навън

вторник, 4 март 2014 г.

Флашмоб


Десните гуми преминаха през тялото. Мимът се изправи, изтупа се, жената от колата отвори вратата и припадна. Човекопотокът обърна глава към епицентъра. Линейката вече се бавеше в задръстването. Полицаите арестуваха мълчаливите ангели, които не показваха емоция върху досущ еднакво гримираните си лица; крилата им бяха скрити под дългите шлифери. На сутринта откриха единствено шлиферите, десет чифта малко носени обувки, както и бележка откъсната от тефтера на дежурния и неговия розов химикал- русалка. Написаното бе на непонятен език.