1.
На вас налагало ли се е да обяснявате на всяка ваша невидима частица нуждите от уникалното и и винаги общо присъствие за запазване на целостта наречена човек? Квантово присъствие. Квантово отсъствие. А аз се моля. Паднал на колене. Отправям молитва за всяка умираща с мен молекула. На всеки отлитащ атом. Към най-малките земни богове.
С разпада на сърцето – плувалата в годините бутилка с писмо простреляна неволно от живота – бе къде-къде по-лесно. Сърцето се превърна в пясъка за пясъчен часовник и остана. Дори умът почувства и прие своята единствена сянка- лудостта. Но проклетите частици. Неподвластни на гравитация от думи, разум, безумие и чувства..
Ненаситните за енергия. Покварените от властта на хаоса. Абсолютните егоисти на Вселената и неин пълноправен господар. Знаете ли какво задържа светлина и тъмнина в играта? Нищо. Не нищото влюбено в живота. Нищо не свързва частиците ни като илюзия. Човекът е мравуняк от случайности. Очаквах другата, но със собствената си ръка в себе си обърнах пясъчния часовник. Умът ли? Тиктака покорно.
2.
Думите са излишно природно бедствие. Някои смятат думите за преки потомци от сълзите на Твореца, но те не са. Благите думи изригват и отнасят. Тихите се завихрят и рушат. Планини от думи - непонятни в размера си цунамита - се въздигат сякаш от нищото и премазват пътища и епохи, и заливат бъдещето. Думите са микроскопичните хищници, които изяждат и смилат до забрава безсмъртните души след тяхната смърт. Наемникът, тишината, воюва за всяка останало кътче земя. Уви. Битката е изгубена. Думите жужат, кацат, изсмукват. Дават ни. Мед от тишина. Балсам от тишина. Тишината на Сътворението. Думите са плужеците носещ на гърба звездите.
3.
Прикован в оковите на секса чукам на вратата. Не с ръка. С члена си чукам. Отваря приятел и ме отвежда. Повежда ме в рая. Ангел ли съм? Безполов. Крилат. Вечноусмихнатщастливецдобър. Кошмар. Събличам съня. Отново на кръста. Виси. Прикован от безсрамните думи. Жегата смуче му члена. Богът гали. „Потърпи“. Тя. Ти. Аз. Забиваме копие в него. В себе си. Сърцето от страх пищи. Умът тиктака.
Раз. Два. Три. Отца, и сина, и някой дето ти духа. Вятър на промяната. Изтъркана плоча. Плоча? В дигиталния свят?! Строителите вече са други- „нули“ и „единици“. Всъщност същото. Нулата- влагалище. Путката. Единицата е член. Курът. Светът е секс. Нова изтъркана плоча. Вой. „Светът е обич“. Апокалипсис (Откровение). Бог чука всяка планета. Кога е редът на Земята? Да обича.
Три. Ти. Аз. Ние. Три точки. Равни разстояния. Около тях описан е кръг. Пистата. И бягаме. Пред себе си. Зад себе си. От себе си. Защото сме живи ли?