радмила

Улицата ни е чиста. Истината ви казвам. Никакви листа, торбички, или фасове. Крачим с есента по нея, бързащият съм аз и спокойните мисли ме следват. Ето ви едната. Мисля да продължа да уча тук, в България. Университетите са добри, не са перфектни, но добри. Политиката не ме вълнува особено. Чувствам се свободен. Земята и хората са ми близки. Чаткам математиката и компютрите. Амбициозен-да, без да съм надъхан за кариера. Всички ме смятат за задръстен, дори леко смахнат по темата, но истински луд е баща ми. В края на 80-те, само със седем инструмента и ината си, за година и нещо той е проектирал и е построил десет метрова яхта, която е продал на едни германци и с дядо вдигнали дом за мама- „за чудо и приказ“. Тя обаче ме родила и си тръгнала. Не и се сърдя. Не я и помня. На снимки е ужасно красива. Всеки има право на щастие в огромния пъзел на живота. Така мисля. Татко не се ожени втори път. Но стига съм дрънкал, че не остана време да се изфукам. С дънки „Панака“ съм, като ония, от едно време и бързам за първа среща. Дънките са нови, „чистак-бърсак“- купешки израз, бащата ги пробутва.
- Виж ми китайските гуменки, виж ги де, погледни. Десет години ги имам, не са ли чистак-бърсак? Как успя да скъсаш маратонките си?- гуменките стоят прибрани под леглото в спалнята, ама тихо.
- Тате, трябват ми кинти. Срещнах едно момиче, на стената за катерене, страхотна е, забавна, ще ти допадне. Има татуировка на гърба и индиански обеци. Знаеш ги, от онези, dreamcatcher, дето ги продаваха музикантите на плажа.
- Ей толкова стигат ли ви?

Бащата е ебахти пича. Аз му вярвам, той има има доверие. Бог е, какво друго мога да кажа!? Винаги бие на скрабъл. Сега финансира чувствата ми с цели петдесет лева! На излизане видях, че е оставил метлата пред входната врата на къщата. Веднъж вече я крадоха. Завчера купи тая, новата. Пролетта го зяпаха, смяха се с гърбовете, ама сега и комшиите метат отпредето си и пушек се вдига. Татко знае поне хиляда и една истории. Разказваше приказки седнал в леглото ми. Като Йовков и Елин Пелин е в едно! Тръгне ли, говори бавно, с прости и ясни думи. Той ми обясни, че Панака е старото име на река Златна Панега, на която се намира град Луковит. Ние сме от Плевен. Морето е малко далечко за мечти по яхти, нали? Когато бях на седем ме поведе с регатата ТИД по Дунав. Аз затова си падам толкова по рафтинга. И мотор ми купи, „Кавазаки“. Обичам татя си. Винаги си помагаме. В градината, с животните, при дърворезбата, на която внимателно ме научи. Ама вие да не помислихте, че майка ми, или щастливката се казват Радмила? В никакъв случай. Преди време, в двора на училище, някой се провикна- „Радмила“ и аз се влюбих в това име. Звучно е, радостно е и сякаш носи вяра за доброто в себе си. Искам, ако имам момиче, живот и здраве само, то да се казва Радмила. Срещата ни е под кестените до близката бирария. Нося си отварачка за бирите- марковата „Панака“, която върви в комплекта с дънките. Ето я и нея. Приказница е. Ще я прегърна, затова ви оставям с хубавата есен. Не се сърдите.