четвъртък, 30 август 2012 г.

магазин за всуе




просветва дърво
миг
секунда
прозрение
розов цвят
виолетов оттенък
следва
гръм
беззвучен
дъжд
изкъпана далечина
нова реалност
цветна кърпа
дъга

приведен от вятъра. той любопитно наднича
пиша. него изпивам на глътки
седнал отвън. на стъпала. до заключена врата
магазина все още почива
от себе си
в безплатен сън
дал си е час
нощ и тишина
въпреки слънцето
въпреки желанията

отваря!
отворен е
оупън майнд
алилуя
като списание
шаренко
нахъсани страници
накъсани до долари
прочитам ашли
излиза кукла
блестящ прах
азиатски стил
мода
и суета
пристъпва джон
потъва в дрехи
преобличане
пречистване
на изхода
все същите

душите
балони на връвчица
встрани
със сенки
и слънчеви лъчи
общуват

дърво съм
сън без корени
листът е листо
сезонът- есен
в очакване на зимата
комините димят завинаги
времето превръщат в пушек
дните в прахоляк
миналото в пустиня....


навън плаче дете
без играчка
празни ръце търкат очи   
сълзите капят
вали чистота
сбират се в езерце
оазис сред мрачността
детето вижда дъгата
вдига ръка с лекота
пръсти докосват цветовете
усмихват се
то и езерцето
ведно
пораждат светлина





















неделя, 26 август 2012 г.

разумдом


мравка- художник
рисуваща клони на дърво
тялото
и живота си
сочещи
кривите пътища
за небето

под звездите
безброй светлини

стени- принципи
покриви- вяра
комини- надежда
сърца изгарящи
мисли и страхове

мравката се прибира
в треволячеща къща





събота, 25 август 2012 г.

блъх

                                           

Блъх 874 се отказа от опитите си да достигне масата и притихна. С последни усилия бе успял да се добере до стола, когато светлината се скри. И падна мрак...
Сутринта го разбуди свракането и той с бодри подскоци обиколи стаята в нещо като физкултурен навик, който си бе изградил с времето. Котката- транспорт и удоволствие не се бе мяркала отдавна, а хората все още лежаха под завивките в двете стаи. А беше гладен.
Предишният ден за малко да попадне в паста на изсмукващия всичко ужасен червен дракон. Още като ларва, Блъх 874 установи за себе си, че светът е ужасно несправедлив. Опита да заговори една муха, която бе кацнала до него. Мухата го погледна уморено. Умря без да каже нищо. Беше огромна и черна, почти колкото тъгата, която той прочете в очите и.
По обяд откри бяла бучка и веднага я вкуси. В същия миг съжали за стореното. „Солта ни прави уязвими, запомнете това.” Престарата блъхва учеше насъбралите се в удобния чехъл ларви. Трябваше му вода, веднага, на всяка цена, в този момент. Пак се сети за мухата, но бодрият му олимпийски дух го откъсна от пагубните мисли. Съзря светещите капки вода над стъклото, които му се видяха като близкия Космос. Това го амбицира и Блъх 874 се подготви за скок към звездите.
Двеста трийсет и седем неуспешни опита. Космонавт не се става лесно, дори за световен рекордьор за какъвто Блъх 874 самоуверено се мислеше.
..Шортите бяха напоени с вода от играта навън. Бълхата не разбираше думите. Гласовете  възприемаше като музика. Инстинктът го размърда в предпоследния миг. Надигна глава. Отпи жадно, но без да прекалява. На малки глътки. Със затворени очи.
  Тогава някой, или нещо се строполи до него.
  Блъх 874 отвори очи и видя прелестна млада блъха. Беше се ококорила-  на половин подскок от него. Трептеше в такт с музиката точно под звездите.

сряда, 22 август 2012 г.

Ема-еса-са-еса-са-пи-пиа

                        

- Според мен, истинският писател се случва, когато един автор започнат да го изучават в училище. Тогава той, чрез интерпретациите на отегчените от досадата тълкуватели, може да разбере собствените си мисли, може да се увери, че думите са поднесени разбираемо и с нужната лекота, и че творбите му свързват линията „минало- бъдеще”. Подрастващите са безмилостни. Те живеят времето и честността е единственото нещо, с което могат да бъдат подкупени. Хей "разхождащият безцелно сянката си", погледни насам. Тук съм, в жълтата шума.
- Ужас, котка... Нима слушам философските бръщолевения на една котка!? Откъде се пръкна на моята алея за разходки?! Котките не говорят. Само тези  в книгите. Другите са празноглави използвачи на човешко гостоприемство и внимание..Оххх, защо ме одраска. Проклето животно. Ще извикам санитарите и те ще те уловят и отведат. О да, ще те хванат със сигурност и ще имаш честа да се запознаеш с котколюбците Макс и Тера. Баууууу- баууу. Хахахха.
- Слушай какво объркани човече. Истинските луди ги изучават в клиники за душевно болни, а ти си обикновен симулант. Първо се правиш на шантав, защото така ти е по- лесно, а после използваш „течението” на своето безславно лековато живуркане, за да се правиш и на творец. Засрами се. Докога по санаториуми?! И престани с опитите да ме одраскаш. Нима се мислиш сега и за котка? Прочетох част от написаното. Имаш добри попадения, но са малко. Повечето си е чиста „ала-бала-ница”.
- Недей да остроумничиш. Котките не могата да ч-е-т-а –т. Ясно ли е !? Ти си илюзия, химера. Четирикрак, чернобял плод на моя болен ум. Ама разбира се, с тези различни по цвят очи, какво да си друго!? След малко ще си изпия хапчетата и теб няма да те има. Професор Пишкун ще се изпари. Завинаги. Хахаха. Или пък си кинокотка робот. Ей сега ще набарам копчето за изключване...




- Нахрани котката. Аз съм сложила на кучетата. Хайде чао, че закъснявам. И да провериш всичко преди за излезеш. Заключи...


- Искам да стана планински водач!!
- Невъзможно, ние водим хората в дупките...
- Тогава ме превърни в планинска котка. Омръзна ми тази роля на заек.
- А после ще поискаш и орел да бъдеш. Бъди търпелив и последователен...


- Мамо, нарисувах коте, ама то прилича на заека на дядо. Виж го де, какви са му големи ушите самуу. Ще го оцветя със зеленото, зашото жълтото ни свърши. Кога пак ще бъдем ваканция и ще съм на село? Татко каза, че утре с него ще ходя на детска. Искам нашата песен. Пусни я, пусни я, моля те...

вторник, 21 август 2012 г.

диалог

- Е, Клер. Пийна ли си боза и тази вечер?
- По каналите е скука. Ще до-из-плета чорапа.
- Внимавай. Овцете да не прескочат насам.
- Спокойно. Въртят се в пералнята.
- Ще ги преброя преди сън. Лягам.
- Изгаси сънищата. Ще пиша.
- Пуши. Лека, сладост.
- Лека, глад.

сряда, 1 август 2012 г.

о странстве



картина
художник
наблюдател

стъпки в пясъка
детски
вълна изтрива нетърпението
връща времето
плясък от ръка-вода
крясък от радост
дете прегръща морето
естествено
реално
в бурна невинност

няколко празни листи политат от плаж
носени от вятъра
летят без усилие
над птицата
преборваща силата
всеки ден
плавно
падат
сами
или като натежали дъждовници
крилата се спускат
над целта

глътка стипчива лимонада
от весели лимони
тревиста сламка
ледени блокчета
корабокрушенци
момичето отпива
с очи
с душа
с устни
лицето
подарък от слънцето
дар от дъгата
след дъжда
самота
изпълва чашата


стая
чернобяла котка побутва книгата
пада
„мяууууу”