вторник, 25 април 2017 г.

врати, ръце и сълзи





"Доброто и злото станаха гей двойка. Доброто, забавлявайки се изби всички негри, евреи индианци, жълтури..
Смехът- от тихият, до гласовитият, се появяваше на лицата в стаята. Освен върху едно.
- Моля?!.. Престанете всички!!- учителката се изправи от удобния икейски стол, стисна в лакътя високото момиче, ковна наглата усмивка (вярваше го) с прекалено малките си, подобни на кафяви маслини очи и дръпна силно ръката- Честно скъпа, прекали, дори по твоите стандарти! Листите, и идваш с мен!
Една от картините на стената в коридора бе от нейните, от първата й година в колежа- Санчо Панса подава пура на Дон Кихот, двамата пият уиски в модерния си офис, а от прозореца се различават контурите на атомната централа. Картините й във френската галерия се продадоха повече от добре; помогна си, колежът бе ужасно скъп.
Вратата на психолога се движеше, защото и прозорецът бе оставен отворен.
- Ще изчакаме отвън.
- Влизайте Фазанова, влизайте.
Учителката се стресна и аха да подскочи. Мъжът, вървял тихо след странната двойка, откъсна и подаде част от чепката току що измито грозде на момичето.
- А за вас? Нима не обичате плодове? Добре. Настанете се удобно на дивана, Фазанова и ми разкажете.
- Ходжев, Виолета премина всякакви граници! Вижте какво искаше да прочете в часа ни по свободна мисъл!
Психологът пое листите.
- "Доброто и злото станаха гей двойка. Доброто, забавлявайки се изби всички негри, евреи индианци, жълтури и обърканите хора. На плажа го очакваше злото, което миеше ножа си след Европа и двете Америки. Австралия се бе спасила по чудо.."
- Гроздето ми плаче.  Австралийско ли е?
- Чилийско е, Виолет. Разбирам проблема, Фазанова. Бихте ли ни оставили? Ще си поговорим с талантливото ни момиче. Ще обясни.. И не затваряйте. Ще бутна прозореца.
Тихомира Фазанова присви устни, погледна лошо момичето и излезе.
- „Обърканите хора“?
- С думите се налага да обобщавам.
- Нещо против гейовете ли имаш? Мислех те за друга. Че приемаш различните хора. Ти самата си различна.
- Ходжев, и ти си гей, нали? Нещо против теб имам ли?
Виолета отвори прозореца и протегна ръката си към дървото, в чиито клони две малки птички свиваха гнездо с човчици и нокти.
- Виолет, знам че майка ти е в болница. Връзката ви е силна..
Момичето се обърна рязко, задържа въздуха в бузите си, свлече се на дивана и закри с ръце очите си .
- Не си знаела? Боже.. Извинявай, Виолет!
Мъжът се приближи и направи опит да я прегърне. Момичето се дръпна, блъсна ръцете му и показа измитото от сълзите, червено лице.
- Тя обеща! Тя ми обеща..
Момичето тръшна вратата. Птичките чуруликаха. Мъжът закри лицето си.

събота, 8 април 2017 г.

разходка, спомени, майски бръмбар и бележка под линията в един топъл априлски ден



даваш себе си?
раздаваш се на хората
не подарявай своя разум на света-
без ума си ще си обикновен луд
ще те прибират
ще ти обясняват..
колкото и да те е страх
колкото и да боли
извади топлото си сърце
начупи го
натроши го в трохите обич
както е правило детството за теб
прегладнели
чувствата не закъсняват
ще накацат
ще изкълват и последната капка кръв
заситени ще отлетят и
ти лудият 

ще си дал обичта си на другите


1.
пролетната врата- топлите дни
всяка възможност в крайността
дворните лалета на изпроводяк
са в по-ярко червено

разхождам ума си с каишка и
кучето на петна от съборена чаша
върти опашка за природата
разливаща се в божи негрешки
хората по алеите се навеждат
потупват дребния породист пес
галят го и питат за името му
аз учтиво отвръщам

след парка
в гората със свалена каишка
умът хуква да души сенките
освободено безумието ми
прониква в перленото топче
черен невръх на карфица-
главата на мравка
мравката под моста от пръсти
по-бърза от дъждовната сянка
влачи огромен мъртъв бръмбар
към мислещия мравуняк

подскачал в зелените години
захапал спомена от детството
умът се плъзва по цветовете и
дъгата го спуска в дома
през прозореца на очите ми
мравката ще продължи сама


2.
слънце на разходка по лицата
отворен прозорец
аз и брат ми по пода в хола
убиваме индианците
със стрелите на пластмасов
малък арбалет-
играчки купени от сбора на Горна
в неделния мартенски следобед
повечето възрастни дремят
училището също спи

ключът на входната вратата щраква
прибира се майка ни
от майка си на село
но всъщност от съседния град
ароматите на зюмбюли и лалета
я преварват без да се събуят
с братото много обичаме
палачинките със сладко и сирене
приготвени в Долна
от прекрасната дребна бабичка


3.
привързан с конец за крака
летя към слънцето
не съм икар
аз съм майския бръмбар
умът държи конеца в пръсти
___________


бележка под линия
линия, линията..
изниква ми сравнението за жица
в самотно очакване на прелетни птици
или по-скоро е линията
на нечия изопната кардиограма
между двата стълба- смърт и раждане
човекът (не нероден, или мъртъв)
балансира
като храни хищното сърце и
дава по-малко на годините
илюзията-
годините също са ненаситни
отгоре са чуждите думи
в смисъл, друг роман
да не забравяме и бележката-
потъващ кораб в спокойно море
без удавници и съкровища
кому е нужно?

                                                снимка: Петър Тасев- "Prong"

понеделник, 3 април 2017 г.

Чомолунгма







- Чомолунгма! Чомолунгма!- детето вадеше пръста си от устата, скимтеше и се въртеше в огромното, проядено от гадинки легло. Ноктите, неизрязваните с месеци, драскаха по дървото в опити да се задържат върху плоскостта. Сякаш и те изкачваха стръмното.
- Шомелунга? Каква е тази дума, сестро? Какво му става? Да не би да призовава някой демон?!
- К
`ви демони те гонят, Фелиша? Мечето ни е болно, с висока температура. Не виждаш ли, че бълнува? Намокри още чаршафи, Фелиша и сложи кафето. Нощта ще бъде дълга! Побързай, но внимавай, че печката ми е нова. На газ е. Модерни сме ние.

Болният, Кевин Джеймс Едмънд Голдън Хенри III, накратко Кевин „Голямото Момче“, бе роден в Атмор, Алабама. Градчето на границата с Флорида тогава наброяваше 8848 жители. На рождената дата на Кевин- 29 май, 19.. г.,  Левит, дърводелецът, падна от покрива на Мюлер и си счупи ръката. В града и до днес няма мол, но всички бяха и са вярващи- и кравите, и конете, и кучетата, и котките, че и мишките. Атморци се молят в един от 176- те си храма, построени за 68-те различни църкви и вероизповедания, което превръща града в мястото с най- много храмове на глава от населението в САЩ (и по цялата планета). Чудесата, което се случваха, също бяха с пъти повече от където и да е на Земята, но честотата на проявленията им не впечатляваше атморовата мозъчна, нека я наречем с обич и нежност - по-слабовата мощ.

Първото чудо покрай Кевин- не бе нещото съвсем неочаквано и специално за детето, се бе случило предходната нощ- заваля сняг, който обаче натрупа- цели три инча; подобно бедствие жителите на Атмор нямаха в аналите си. Лакомият Кевин натъпка устата си пет пъти с безвкусния и безплатен сладолед, затова сега лежеше болен и бе на границата със смъртта, за което майка му и леля му дори не подозираха. Спасиха го не чаршафите, а Феята на зъбките. Госпожицата действаща по користни подбуди (чудните млечни зъбки на Кевин) се застъпи пред ангелите в Съвета на истинските измислици, който по изключение заседаваше в отсъствието на безкомпромисното мнозинство от комиксови герои. След още дванадесет години „Голямото Момче“ постъпи в армията втален до степен на поносимост и получи честа да бъде натъпкан в самолет. Приеха го в екипа на „Сините ангели“. И това си беше чудо, особено като се има в предвид че ескадрилата летеше под носа на семейство Хенри, но те не бяха и сънували самолети преди промоцията на Кевин, защото не водеха децата на Пенсакола бийч. Люлеещият се безсмъртен стол на дядо Едмънд напътстваше поколенията между две прохърквания  ето така:
- Океанът е за богатите! Плажът е за безделниците! Ние си имаме градините и Бог!

Децата изпитваха истински ужас от мумията на стареца, защото я виждаха и слушаха много по-често от единственото радио, което възрастните ревниво пазеха за себе си- „Да не се счупи..“  Големите пускаха радиото късно и танцуваха неприлично в хладните нощи. Четиримата братя и трите сестри на Кевин получиха нужното възпитание- те обожаваха работата в градината и всеки един избра свой си път и храм до Бога. Кевин (впрочем и новите му зъби бяха класа) на пръв поглед приличаше на тях- ровеше калта като огромна къртица, а единствената му лично негова бяла риза се пазеше за неделите. Но „Голямото момче“ имаше и някои странности. „Кевин, веднага на земята! Клонът ще се счупи и ще паднеш!“, „Кевин, ти ли си бутал радиото? K`ва е тази спортна станция?“, „Кевин, не се катери по оградата!“, „Кевин, момчето ми, кво си казал на учителката? Искал си да ставаш астронавт?!“, „Кевин, нима си избрал костюм на снежен човек за Хелоуин?“ , „Кевин, защо вече не ядеш месо?“, „Кевин, Кевин..
- Мам, аз когато бях болен сънувах нещо. Помниш ли, Чомолунгма? Аз помня всичко. Днес открих думата в една книга в училищната библиотека. Чомолунгма е другото име на връх Еверест. Най-високият връх на Земята! Аз ще отида на Еверест, мам!
- Кевин, млъкни и свърши малко работа! Царевицата не се бели по този начин. Не си малък, хвани я по-отгоре, отчупи върха и смъкни обвивката.  Нямаме цялата вечер за барбекюто!

- Негър? И то на Еверест?! Позор, о богове, вие сте по-луди от хората! Когато умра, да! Не, безброй години след смъртта ми!
- Зевс, успокой се, гласувахме. Ще пуснем момчето и то ще стъпи на върха.
- Нима ти, Дурга, учиш мен, Зевс, на спокойствие!? Хера, Шива, Парвати, Тангра, Кетцалкоатъл,  Виншу,..?!
Боговете мълчаливо и невъзмутимо лочеха смутита поднасяни на всеки 12 минути от Дионисий.
- Ще видите, о богове, следващият папа ще е жена. И Земята пак ще бъде плоска!
Зевс ритна вратата на любимата на боговете плодова кръчма „Пънче и козар“ и се измъкна навън, на обратната страна на Луната.

Третото чудо. Лейтенант Кевин Едуард Хенри от ВВС на САЩ, който при мисия изгуби всичките си зъби и лявото си око, се включи в комерсиална експедиция и се превърна в първия едноок чернокож-веган покорител на Чомолунгма. Шерпите в базовия лагер  бяха впечатлени и си направиха стотици селфита с негъра-алпинист. На връщане, на летището в Далас, Кевин се подхлъзна в тоалетната върху захвърлената кора от банан от Томас Мюлер и си счупи ръката. „Сънят на Кевин“ стана бестселър и най-продавана книга за годината в САЩ, Япония, Великобритания и Габон- родината на дядото на дядо Едмънд. Църквите в Атмор се увеличиха с една- „Спасителите за Тибет“. Новият папа..
..пие смути. Алпинист е. Жена е.
Шегувам се. Земята е кръгла. Съвсем обикновена. Пълна с чудни чудеса.                                  

Начало на формуляра