след витоша

Лавата, подгонила вятъра по склона, повличаше примирените дървета, ведно със заспалия сняг. Адът пазаруваше безпощадно,  утолявайки насъбрания, многоогнен глад. Планината се бе пробудила неочаквано през нощта след хилядолетно мълчание. Тя сънуваше другояче, не знаеше и не можеше да покаже видимите признаци на боледуващ. Човешкият род бе млад и непознат. Затова и не скръцна със зъби. Не прокашля издайнически. Животните обаче, предупредени от вътрешните инстинкти, бяха усетили и пропищели от ужас часове преди това. Те летяха, пълзяха, подскачаха,  дори се търкаляха надолу, когато тътенът ги обгърна в ниското, поваляйки някои, изпреварвайки всички и шамаросвайки цялата природа. После земята пое вината и понесе вибрациите. Вълната заплашителен звук изпълни пространството и на секундата оцвети града в страх.

Сутринта, снегът, преминал през дъжд, бе внесъл очакваната невинност към некрасивите очертания. Сгушените зимни гъби, бездомните кучета, тихо изпълниха нетрайно чистото пространство между блоковете. Пушеците мързеливо катереха небето, а няколкото шейни, дърпани от майки с шалове, се плъзгаха бавно по тротоара. В неделите, кой ли бързаше? Возещите се деца, също сгушени на невинни топки, сънуваха будни вкуса на топлите гевреци и банички и предчуввстваха горещите пързалки. Будката бе събудена обичайно от чичото с ушанка на главата , който пусна старото радио провесено над вестниците и по навик хвърли от стария хляб на кучетата.

Отпечатъците в двете посоки замръзнаха след отдалечаващите се мъж и жена. Двамата нямаше как да знаят, но това всъщност бе последната им среща. Подразнени от музиката, която персонала не пожела да промени, или поне да намали, те изгълтаха инак нелошото кафе, не простиха на създалата се ситуация, обсъдиха набързо и личните си търсения, и се прегърнаха приятелски на излизане с ръкавици на ръцете. Без да се целунат.

вторник. сряда сутрин

Димитър се прибра у дома, събу новите маратонки и влезе в стаята, където без да щраква лампата лесно метна раницата върху един от двата стола. Смени тениската, бе на някакъв бейзболен тим, спорта не го вълнуваше особено, но облече подобна, и тя презокеански подарък от братовчеда, който караше тир някъде там. Свърза компютъра с музиката, подбран сет, трип- хоп, класика и малко китарен джаз и се метна на матрака.

На тавана, точно над главата му, светеха слънцето, луната, подобна на недохранен кроасан и няколко бледи звезди. Димитър позяпа залепеното от него семейство светулки и се изгуби. Лежеше в тази поза- затворени очи, изпънати крака и кръстосани над стомаха си ръце в продължение на половин час, после стана и седна пред компютъра.

От две години не поглеждаше телевизора, но част от него се интересуваше за части от случващото се. Отне му петнадесет минути да прегледа новинарските сайтове. Хвърли бърз поглед и във фейсбук, хареса няколко картинки и мисли, лайкна други и пусна играта.

- Мите, с баща ти ще вечеряме, идваш ли? Сготвих агнешкото от чичо ти. Има и спаначена супа, от снощи.

- Да, мамо, минутка.

Гласовете лесно преминаваха през тънките стени на неголямото жилище. Всеки шум и всяка мисъл се чуваха в ненужна споделеност. Затова момчето не покани познатите си. Приятели нямаше. Приятелка също.

Измъкна се от сървъра, пусна някакъв филм в процес „теглене” и излезе от дупката. Нахлу джапанките пред банята, стъпи изолиран върху мократа, чиста мозайка, изми ръцете си, криейки се от огледалото. В кухнята, която миришеше, седна мълчаливо на стол до човека с цигарата,  с гръб към бръмчащия хладилник, над който страдаше икона, нарисувана и подарена от дядото, също Димитър.

- Мите, тези джинси не са ли вече за пране? Виж им само петната по коленете.

- Да, мамо. Ще ги пусна в пералнята.

- Ето, сипах ти от агнешкото. Комшийката ни донесе питки, за бог да прости. Неин възрастен роднина се споминал. Супа искаш ли?

- Да, мамо. Благодаря. Искам и филийка хляб.

- Ето, вземи си. А ти, Иване, още една бира, мезе, или приключи вече? Нещо ново в училище?

- Нищо мамо. Училището е старото. Учениците сме си същите. Учителите са на заплата.

Димитър изми ръцете в кухнята и изяде една ябълка за десерт. Пожела спокойна нощ на родителите си преди да напусне тяхното пространство. В стаята, премести масичката с колелца в близост до матрака, за да вижда по- добре монитора и пусна филма, който се бе изтеглил. Заспа, не дочака края. Майка му влезе тихо през нощта, загъна го със спалния чувал  и изгаси „чудото”. Излизайки, с гръб към вратата, за малко не падна. Спъна се в стола с раницата, вдигна шум, но не успя да разбуди детето. На сутринта Димитър стана, погледна се, изми зъбите и прозрачните сини очи с хладка вода, оправи на една страна с ръка късата, светла коса, закуси чай и пържени филии с къпиново сладко и домашно овче сирене, пусна джинсите в пералнята, обу старите, които висяха на простира и баща му го откара почти до училището, както правеше всяка сряда. Имаха стар, но добре поддържан автомобил. Първият час бе по история.

Във вторник, малко след обяда, Димитър бе убил човек.