смъртта танцува гола

есе

н.





дърво на живота

стиховете са дървото
рисувано от горе, от короната
започва с битие и спускане по водопада
трепети, желания и мисли
но стигнеш ли дъното
до корените
до босите нозе
ако си художник
ако си поета
стихът развързва пъпната си връв
защото семката е лекотата по вятъра
и литваш без корона, без обувки, без думите
ти си празния лист






зимнина

затворих своя ангел в буркан
като "ония" от часовете по биология
казах му: "зимата ще бъде люта"
той кимна в знак на съгласие
истински ангел-хранител






асансьор

"нагоре"
дума изречена
в ада






х.Есе

Изгубен в стъклено топче.
Моето истинско око.
По-голямо от степта.
По-малкото от перла.
Влизам в хижа с грамофон и вълци.
Танцувах с едного.
Наричах го Сидхарта.
Опитоменият избяга с окото.
Къде ще изплува то?

смъртта танцува гола

смехът пляска с ръце

смехът пляска с ръце..

                                                                  хирошима