сряда, 30 декември 2015 г.

Малко щастие




Голямото щастие пуши леки цигари [декемврийските минзухари са встрани от пътеката].
Голямото щастие е крадеца [кученцето захапало бялата филия бяга към храстите].
Чувал съм да казват за японците, че когато са най-тъжни, когато скърбят, те се усмихвали с особена усмивка [лицето се смее- сърцето плаче]; има и специфична дума за подобна усмивка. 
Ескимосите докосват носове. Щастливи ли са, моржовете, морковите и листата правят същото.

събота, 19 декември 2015 г.

Подаръкът на Коледа




Коледа си подари шал. Тъмнозелен шал. Не бе от дебелите, не беше и вълнен, нито боцкащ. Случи се така.
Обикаляйки по осветените с празнични фенери и лампи улици, Коледа се почувства сама и влезе в първия голям китайски магазин- избра него, защото макар и по-непозната сред китайците, нали точно те бяха най-многобройни.. И математически погледнато можеше да попадне на истински приятел.
Коприненият шал откри на втория етаж. Хареса го заради жерава и огромните пролетни цветя. Открадна го. Никой не ѝ обърна внимание. Загърната с шала, Коледа се върна на улицата и повървя още, за да стигне парка.
Коледният пазар й се видя дружелюбен, но мълчалив. Музиката бе друга работа. От щанда за дребни сладки купи 150гр. от най-скъпата поезия и седна до езерото. Лебедите не харесаха думите.
Коледа. Никога. Не бе. Получавала. Подарък. Може би, защото никой не знаеше адреса й?! Коледа живееше сама. В дълбокото на хората. Единствено детските сънища стигаха до нея.
А Коледа винаги бе мечтала за тромпет. Ех, блестящият тромпет!

петък, 18 декември 2015 г.

орнитолози и гнезда




Гнездото се пълнеше със снимки. Снимки на деца, снимки от сватбени церемонии, бебешки снимки, снимки от балове, цяла поредица от стари семейни снимки и хиляди  избелели фотоси. Последна от своя вид, птицата колекционираше и пазеше миналото.
Мъжът, който откри гнездото, се учуди най-вече, че това е толкова близък родственик на отдавна изчезналата Додо- птиците му бяха станали мания от дете. Разгледа набързо снимките и попадна на портрет на своите прадядо и прабаба смятан за изгубен от семейния албум..

Птицата спокойно почистваше перата си отвън. Не се страхуваше от човека. Крадеше си щастието и денем, и нощем.



Играта е движение, но към конкретна цел. Математиката също е движение с цел, но науката е определена до постоянните си променливи- хората. За разлика от нея, във веднъж започналата игра, променливите зависят от самата игра.



душ(а) кабина. голо тяло- скелетът виси навън. устни почистват разума през ситните зъби. душата се къпе в мъгла. смъртта е котка. сърцето фенер. душата инатливо магаре. мозъкът се жабури, "квак"-а (3) и плюе чисто новата река. тя отлита. на марс. защото венера е в цикъл. топката вода свъ бър/зо/р. няма ли го мързеливеца хелиос.



"Нищото е частна собственост"
но Бог обяви и друго
по-важното:
"Не обичам гости"
всяка молитва чука на вратата
Му



Поетите не изкачват върхове. Рисуват си свои. Които се превръщат във вулкани. И изригват. Потича слуз. Потича парфюм. Потича похот. Красотата не тича. Защо да бърза? Красотата пълзи. И изгаря всичко живо в изгаряща обич. Поетите, разпиляното безчестие, плуват към душите. Като кал. Като диаманти. Оставили дупки. Станали кратери. Събирачите на души.



Птицата внимателно пресече улицата. Квадратът хвърли кръглолика сянка. 


Симулация на тъмната материя във Вселената

четвъртък, 17 декември 2015 г.

на зимното утро



на зимното утро
топлите сълзи
са чай
по лицата ни

*

пишеш-
прегърнати страници
драскани снимки. дълги писма
те се отдръпват от дланите
в думи


*

двете вечности-
вечно твоята и
вечно моята-
се целуват
цяла вечност
(не)възможно
вечното заедно


*

сън

сънят се разбуди
облян от кошмари
в леглото живот
човекът си спеше


*

те, майките

извор, огледало и рекa
само морето се вълнува
повече от тях


*

защо

само, ако бях, а?
знам ли..
просто не си


*

sex

дребна монета
от джубокса
детският плач


*

площади

брюкселски
пикая до Жулиен-
момчето с бронзова чурка
дето също пикае и търси своето
пикаещо момиче


*

плажът гауди

пясъчна кула...вълната...пясъчна кула...вълната.
пясъчна кула...вълната...пясъчна кула...вълната.
пясъчна кула...вълната...ПЯСЪЧНА КУЛА!!...вълната.
кула, вълна, кула, вълна, кула...



*

Капките мъгла

Преобърнато море.
Врата към звезди.
Песен на тишината.


*

"Нищото е частна собственост"
но Бог обяви и другото
по-важно:
"Не обичам гости"
всяка молитва чука на вратата
Му


*

Времето

аквариум
на хищни часовници





                                          Изабела Роселини, Кан`90

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Предмети в цифри и пози +2






Плашило и птица

- Плашиш ме!- изчурулика птицата.
Плашилото се сви мълчаливо. Така скри червения цвят появил се върху парцаливото му лице.




Броеница „Прогресия“

Четвъртина студена пица. Половин стая- преграда от тиха завеса. Една запалена цигара. елха с Две играчки. Четири смъртни свещи. Осем салфетки сгънати в две японска птици. В своята половина часовникът бавно изрича: "Едно", "Две", "Три", "Четири".. "Дванадесет" не е край, а новото начало.




Светофар и фар

Светофарът има три очи- червено, зелено и жълто. В светофарът туптят три сърца- жълто, зелено, червено. Светофарът показва поред трите си души- зелена, червена и жълта. Светофарът е три слънца, или три луни- жълта, червена, зелена. И въпреки това, светофарът остава сам. Без да броим бездомните псета и неблагодарните котки. Те са дотам- отъркват се в основата и опикават сенките на жълтото, червеното и зеленото.
Фарът има едно око. Във фарът тупти едно сърце. Фарът вади едничката си душа на показ само през нощта..




Два цитата

„Нищото е частна собственост“, тъй рече Бог. „Семейството е всичко.“*
*Мег Абът (Лив Тейлър, „Останалите“)




Хартиена лодка

Малката хартиена лодка акостира в Голямото родно пристанище. Хартиената лодка обиколи кръглия свят. Премина над Великата падина погълнала Огромната планина. Спусна се по Дъгата. Надживя Бурите. Поживя на О/строва.
Две любопитни детски ръце извадиха малката хартиена лодка от водата, разгърнаха я и две още по-любопитни детски очи прочетоха стиха: „С теб сме бряг, не искам пътя да поемам..“ 





Атланта

Нощен клуб. Калпава нощ. Гадно метро.
Банда ситни. Разнокожи крадци. Естествено. Вземат ми всичко. Питам за ресто? А касова бележка?! Боксов юмрук. Мраморен ринг. Падам. Разгеле. Чувам и ангелски гонг.
Гадното утро. Ужасно кафе. Скърцам през зъби. Мия ги. Без предните два.