хартиени истории

Хартиена история

Хартиените самолети долетяха. Пуснаха стотици хартиени бомби. Долината избухна в пламъци и огънят погна историите ми.

Книгата

Страниците на книгата се повтарят- неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. Буквите приличат на минути. Думите са часове.  Счупя ли ореха (месеца)- гладът е, в мен се надига и желанието да се  обяснявам с героите от книгата.  Хората все питат какво се случва накрая.

Турското робство

Народът ослепя, оглуша и онемя.  Ако тогаз бе срещнал народа по пътя, или в кръчмата и го запиташе: „Накъде тъй?“, народът щеше да рече: „Добре ми е тъй“. И сега пак тъй.

Октоберфест

Есенната муха влетя в халбата, опита от пяната и се удави. Пингвините тероризираха спокойствието с крясъци и викове. Някой допи бирата.

Йети

Открих „Голямата стъпка“ в библиотеката сред купчина книги- четеше „Война и мир“. Каза ми, че опитал да редактира някои от разказите ми, но били голяма хапка за неговата уста. Почерпих го солети.

Закуска в Тифани

След закуската трюфелите запяха: „Да влязат баничките.“

вятър дъжд

„Това е страха от познанието. За какво е създаден този свят? За да гледаме как добрите ни приятели крещят: Освободете ни! Молитвата утре, ще ме накара да се издигна над напрежението на хората. На хората по улиците. Отвърнал поглед от всичко стоях като слепец. Резервирах се, но и това не помогна. Продължавам да се отнасям с любов, но тя е толкова остра и противоречива. Защо,защо,защо? Любов…“,  „Под напрежение“, Куин

Вятър с дъжд под ръка. Майка със своя единствен син. Батко с малкия си брат. Света днес, повярвал на света утре. Вятър дъжд. Клоните се извиват. Еднокраки. Безръки.  Един за друг. Танцуват, а вятърът повтаря морски песни изпети от брега. Възхвала на лудостта от съзиданието. Хаосът има безброй имена. Клоните се извиват. Нежността. Пространство. Време. Последният човек върви. Върви. Върви. Върви. Върви. Самотата върви дълго. Самотата се превръща в листо. Листото се откъсва от клоните. Пада. Пада. Вятърът пее нечия топлина. Ръцете на първия човек. Първият човек се изправя. Тръгва по своя път. Вятър дъжд.

Пътека застигната от пътека. В съседната стая времето изпуска своя чадър, който се завърта. Черно-бялата балерина. С партньор дъга. Есен обича Вятър. Вятърът желае Зимата. Зима копнее Сняг. Снегът се топи по Пролетта. Пролет не може без Топлина. Топлината го може с Лятото. Лято бленува Цветове. Цветовете рисуват Есента. Есен обича Вятър.. На брега на реката на времето. На брега на морето на живота. На брега на очите ни. Сезоните пият от самотата. Сезоните пируват с обичта. Сезоните живеят.

Вятър с дъжд под ръка. Планината приближава. Слива се с теб. Вълна във вълната. С твоята планина. Планина щастие. Дъждът изкачва върховете. Дъждът пада. Пада. Пада. Човекът се изправя. Обичта се изправя. Защо, защо, защо? Любов..  Това е страха от познанието. За какво е създаден този свят? Вятър дъжд..

Галактическа фирма за почистване „Хитлер“

“Парен (..) каша.." Парен чук? Парен локомотив!?. Въображението ми ги каканижи едни. Пускам му трохички,  а то, нали ми е карначето (канарчето), клъвва.. На вратата обаче се чука. Нямам звънец, шпионка, желание за .. Отварям и първата мисъл, която изплува е „размислих, защо по-дяволите отворих?!“.
- Здравей, мистер Ангелов Галактическа фирма за почистване "Хитлер" сме Чистим от килима, до планетите Аз, Кла Ус, представител-свойски за Ваш планетарен район, Ви приветствувам
Те и думите му също, но за тях подир. Защото нещото, която ми бе подадено и което поех здраво, по инерция, буквално ме сащисва. Аристократична ръка, но сякаш лишена от принадлежност към физичните закони.. плува?!?, или се носи??, рее се!!? Къде е отношението към гравитацията.? Кла Ус се усмихва под ситен мустак; „Кучи син, явно четеш мисли, а?“.. Под рамката на касата виси той- рус младеж, в тъмносин костюм, светло синя пътна чанта, синьозелена вратовръзка на зелени, разнополови балони и познайте- с едно синьо и едно зелено око е. Нашарената ми от комшийските бойскаути като точките на Хърст врата го зяпа в нелепа обикновеност.
- Вероятно имате грешка, мистер... Кла Ус бяхте, нали?
- Аз никога не грешим, мистер Ангелов Ни-ко-га Идваме, чистим и проблем няма го
Не бе до грешките. Нито в словореда. В казуването му липсваше мелодията. Екзакли! Когато думите се изричат от компютър, роботи, или от веселият тостер в кухнята ни в тях има нещо благо, металическо, живо. А думите на Кла Ус звучат без звук. Неземно.
- Заповядайте вътре, мистер Кла Ус!
Не вярвам, че го изричам. В отворената баня четката ми за зъби се изсулва, сама, без причина, специална възможност, или потребност. От чашата директно се цопва в тоалетната чиния. Самоубийствен акт?! Пастата за зъби припадна. Знам.
- Чай, кафе.., ммм алкохол?! Кла Ус кръстосва обутите в сивосини ботуши крака- седи на дивана. „Гей- фашист ли си бе!?“ Още преди следващия момент леденият прилив на вселенската омраза ме облива:
- Чаша мляко Студено Чисто От вратата в хладилника Благодаря Ви, мистер Ангелов
"Парен чук", ще да е изразът! Чаша. Млякото?! Отварям бутилка кътана украинска водка, сипвам си, но за начално ускорение надигам шишето и се връщам в дневната.
- Готвя младо свинско в гювеч. С патладжан, чушки тиквички, картофи, чесън.. Да ви сипя?- землянското гостоприемство в действие.
- Мистер Ангелов, благодаря Ви Веган сме.. Арабелите, важно е
- Моля?! Арабели...оф, да!
- Арабели. мистер Ангелов Вие казвате Да почисти ли ние
Гора. Крачим между дърветата със съзнанието. Малка полянка. Цветя. Късни ягоди. Късаме, хапваме и... Пуф-Паф. Парният локомотив ще мине през нас. Няма свиркане. Без релси.
Чашата ми е празна. Неговата- до половина пълна. Вадя тапата на водката
- Те как, а...?
- Чистим, мистер Ангелов И проблем няма го
Другата гора. Бъдещето. Наполовина празна. Липсват от животинките. Въображението ми тъжно обхожда. Чист. Обикновен. Земен хуманизъм. Студен гняв. Ръката се надига, но не от "зиг хайл", а до "мадър факЪм, копеле". Обаче разумът- подозирам го те в таен съюз с гравитацията с посредник Буда, или Мохамед- дръпва конците на лицето и то се разтяга в блага усмивка.
- Още мляко?
- Не, мистер Ангелов Мерси Арабали Да Не
- Кла Ус, знаете отговора.
- Вие знаете Мистер Ангелов Ние чисти
Прахосмукачката спира да вие. Писането на глупостите прекъсва. Ухае вкусно. Сядаме. Само боси. Засега де. Ще хапем. Пийваме домашно вино и пилеем трохи по земята. Кво като е чистено, а? Навън, чисто хладно от вятъра. Преди дъжда. Поглеждам я. Гледа ме. Виждаме се. Мръсните чиния летят, летят и падат. В мивката. Къде другаде. Мислим ли си за едно? Готови за „терористичния акт“сме ли! Да се взривим. От смях и...
- Ти знаеш. Нали?

аз: две снимки и кратък текст

Дете и Заек

 Риби по време на Чай

Разрових полята на своето време. За хора от моето. Истинско време.
Смъртта ме приветства с усмивка. Лудостта се наведе в поклон.
На топка се свих. Превърнах се в семка. Гората роди ме отново.
Самотата. Която детето позна. Ме поведе.

Разрових душата на своето време. За човека до мене.
Обичта се усмихна. Мъдростта ме обгърна.
Сърцето. Което момчето видя. Ни отведе.

Накрая разрових дълбокото вътре. Себе си търсех.
Видях се. И тръгнах..

крайната спирка на безкрая

дървеното конче

от клонака на нашата ябълка-
в двора стърчи си баш до "кирпича"-
преди време шумно извиках:
"дий старче, ди-и-ий!"
разхвърчаха се шарени птици
насекомите клети побегнаха
плодове усетиха топлата пръст
дървото погледна ме есенно-
видя ми се тъжно
но моето дървено конче-
старото детство- чу ме и 
хукна щастливо напред

*

разбиране

разчитам на книгите
чета ли
бивам изчитан до край

*

сънища

спя
сънувам се буден и
ставам за нощния пир-
плод, вода, чер шоколад..
уморено леглото заспива

*

в игрите на куклите

да заспим едва ни дочакали
остават без дрехите куклите
глътки от нашата бира
sex без любов и малко трева

*

ням дъжд

погуби своя гласец
в безсмислени спорове
с реките за облаци и 
обратното- 
с небето за тази земя

*

електрическо хайку

климатиците плачат
само навън
в стаята тихо шумят

*

следователно

пиша, следователно няма какво друго да кажа
чувствам, следователно аз и нощта..
идвам, следователно искам да бъда и искам да бъде
тръгвам си, следователно днес вече е утре

*

крайната спирка на безкрая

на студения камък- спирката след края на света

която дори автобусът "за края" не стига

подпряло лицето в красиви ръце

тупти сърце..

дано дочака сърцето

the others

Духът от бутилката

Духът от бутилката, който изпълняваше по едно желание, се пилееше в пясъка на пустинята и ровеше миналото, когато една изровена бутилка му припомни забързания, дребен бушмен и същевременно го усмихна- духът, както и ангелите, не се усмихват. Духът от бутилката пропълзя в малката бутилка. Спокойно я запечата отвън. Внимателно подбра етиката и я изпрати като подарък.





Задушница

Своите песни мъртвите запяха. От думите задуха по света. Погледът на старата жена в небето спря се: "Бързай сине, ще те навали!





Гравитация, пътища и компаси

Гравитацията отвътре, е по-силна от тази навън.
С пътя не се надлъгвай. Няма кратък път към щастието.
Бързай, крий се, чупи парчета и хвърляй от живота. Все по пътя ще вървиш, но с разбърканите посоки на ценности- радост, тъга, щастие и мъка.
В прегръдката на гравитация и време, еволюцията едва ли ще поеме пътя към звездите.





Избор

Любовта е двупосочен, селски път към мегдана на сърцето с отрупани чардаци, скрити зад шарени черги прозорци-очи, изоставените цветя, уплашени и възбудени котки. Деветимата бяха длъжни, трябваше да избират и подбраха своя човек. Все същия. Техният шаман. Никой не стигна урните, за да пусне бюлетина. Селото не търсеше кмет. Стигаше им и тя- изгубеното в себе си момиче.





Парк

На алеята в парка ме размина куче.
Количка, бутана от мъж, се спуска по съседната алея.
Може би бебето спи. Вероятно и кучето бърза. Птици пеят приспивни песни на малките птици.
Дишам от въздуха примамливо чист. Цветовете губят своята сила в тъмнина.
Без да бързам. Сит като куче. Смирен на птиче. Знам, заспя ли като бебе, ще сънувам есента.

Прегръдка

Босоногата есен пали свещите на гората. Нощта се прокрадва между дървета и краде от храма светлина. С тишината влизам- стаята е без врати. В топлината на съня ти