понеделник, 26 декември 2011 г.

капчук

различно време. обитаемо кълбо. март ММХII. цветовете губят плътност. очертанията се разпреждват. бавно. не изведнъж. първо изчезва червеното. после оранжевото се губи. изкапват сякаш от нещата жълтото и зеленото. без да падат никъде. чернобели отражения се виждат в чернобялата вода. виолетови сенки бродят последни. нощта се страхува от случващото се. кълбото е осветено наполовина. тя е само наблюдател. денят не носи вина.
стивън едуин се приготвя за сън. отпива глътка чиста вода. две очи и разум. огромни всеядни топки. идват. въртеливо поглъшат светлината. ведно с времето. после се изливат в сънищата. няколко метафизични образувания с човешки следи. спускат се. блуждаят. променят за пореден път кода маи. играта календар е рестартирана. сутрин в малък манастир. млад китаец носи вода. реката се чува неотблизо. въздалеко. носи думите от бъдеща книга. „ сгрешиха ли буда, христос и мохамед”. неиздавана. преведена „отговори от празнотата в пустотата”.
друго време. пак тогаватам. дж. джойс и х.л. борхес играят древна игра. намират се в лабиринт. лабиринтът е в манастир. манастирът е обитаван от думи. думите са ходовете на играта. дадена е почивка. почивката е сън. сън в сън, в съня. сънуващите реалността.
играта се превръща в дума. една. от друго време. безкрайността дохожда отнякъде за да научи резултата. прибира думата.
деца се спускат по пътека. пътеката се спуска покрай река. реката слиза от гора. гората е скътана под връх. върхът приютява безплътните игри. само планината ги вижда. гушва реалния невинен детски сън след умората. събуждане. пробуда. децата са ожаднели. бързат към струйки събрани ручеи. утоляват жаждата си. рисуват с цветове намерени в гората на сънищата. изпаднали от някъде. рисуват ново и красиво. свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар