Ако Буда бе за започнал своя път с поглед в Интернет, вероятно би останал объркан. Ако Христос и Мохамед бяха започнали своя път във виртуалния свят, вероятно щяха да ги нарекат побъркани.
Преди много години Христос събрал около себе си овчари със стадата си. Единият от тях му казал, че нищо не разбира от думите му и продължил да пасе овцете си.
Преди малко години около един овчар, който пасял овцете си се събрали хора с познания. Единият от тях му казал, че не разбира, защо прави това и продължил да търси познанието.
Мохамед е споделял, че му е студено. Христос е промълвявал, че е гладен. Буда е искал вода. Всеки от тях е казвал, че го боли нещо. Това е истина.
Пророците са далечни фарове в тъмнината. А в светлината?
Чудесата са друга представа за времето.
Дори слънцето осветява само половината земя.
Ако искаш да научиш всичко не ходи никъде. Всичко е около теб.
Ученикът чете за да научи. Учителят чете за да забрави. Мъдростта е дъбрава.
Всички се раждаме пророци. После ни обичат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар