вторник, 6 декември 2011 г.

депресираната шапчица

Приказната гора рано сутрин е като всяка друга гора. Събужда се. Прозявка. Изпива малко росен студен чай и бърза да погледне към тези, които отиват по приказните се задачи. Тази сутрин едно не толкова малко момиченце се е търкулнало до пътечката път и рови с пръчица под гъбата. Гъбата си мърмори нещо и вдига заплашително шапката си покрив. Момиченцето е с дънков гащеризон, малка раничка, омацотени пръсти, старомоден зеленикав каскет над изсветлели кичури и полузатворени нацупени очи като устни. По пътечката лежерно се задава ламята с ритмичните си типични клатушкания. Една от главите съзира момиченцето. Другата, или третата по-скоро решава да я заговори.

- Здравей скъпа. Ама, защо си такава никаква в тревата?

- Тчшъъъ. Теб пък кво те интересува?! Забавлявайте се помежду си.

Третата глава се обижда и изважда от общия за всички кенгуруански джеб пришит с органична нишка от шивача тъмните си очила. Втората опитва на усмихнат английски.

- Може би си загубила пътечката? Това утро ми се вижда доста чоглаво. Искаш ли да се поразходим заедно до баба ти. Тъкмо...

- Тъкмо ми е до поредна доза наивност, последвана от формален ловец и тъпо решение. И стига си ми дрънкала на английски. В Боливуд няма да те вземат. Последният кастинг кво стана бее? Алоо дракона, не ви разбирам нещо..

Втората глава въздиша тежко. Гъбата се попремества вдясно с надежда да докопа евентуалната сълза. Такава не последва, защото от джоба се вадят дъвки "Идеал". Хартийката е прибрана внимателно там след разопаковането. Медитацията на първата глава внезапно спира.

- Юнакът спомена за теб. Вчера, докато беше във фитнеса. Казала си му, че предпочиташ дори Нарния пред това да имаш нещо общо с цървул като него. Хубаво би било да си поговорим за проблемите ти, ако разбира се искаш да споделиш. Левентът ми подхвърли и, че тръгва към горната земя да си купи маратонки.

Гората тъкмо си бе измила очите в сменящата се река. Избърса се много бавно и внимателно в малкото облаче. За целта премести от него розовия слон. Депозира го временно в детските азиатски сънища. Така тя изтърва края на приказката, която и бе баш под носа.

1 коментар: