суперсмътен лун, щрихнин и узорения

щрих. стих

щрих. стих. страх. стрихнин
отровните думи омагьосват в
детайли своята участ. кучето
захапа опашката си и захлипа.
змията се смее като отровена.

преварката думи. щрих. страх.
сидхарта. стих. синекдоха. лай
на змия. студеното куче. учим
с топлината безучастие. ум-но.
стих. щрих. хризантеми. есен.

__

три/е/виално

тривиален и сякаш ненужен с*татус
както обратната страна на всяка дума
но колкото стръкове пълнят туфите
толкова стихове ще превземат хаоса
чувствата мигрират към новия сезон
тревата се коси за пролетта и лятото
зимата носи модерната си бяла шапка
увита в белия шал на ледения вятър
а те вечно ще слушат Рей Чарлс и
сляпата им есен ще осмисля момента
в претенции за по-свободни цветове
защото често приемат друга емоция
с чуждото дистанционно под ръка
и въпреки съмненията им- бръмбари
точно когато вали обичта е тревата и
когато хубавото време радва другите
обичта пак е трева, която живеят

* фейсово


__

кубчета

двете прастари кубчета Рубик
се забъркаха и разбъркаха
до взаимна, последна подредба
на цветове, мечти и желания

__

прашинки дъжд

прашинките дъжд галят паяжините на милионите гладни паячета в невидими звуци.
един кълвач препраща по морза: "есента е тук! есента е тук!"
камбаната на манастира отброява пет и това пробужда слепите прилепи.
цветовете се сменят в смешен опит за прикриване на красотата, но призраците на цветята крадат от тях и боядисват вечерните облаци.
в двете палави шарки- радост и смях.
преплетени до обич.

сме си.

__

без сенки

изкрещи ли навътре
навън
тихото ехо излита самотно в
кратка разходка
преди снимките на дъжда
който спокойно позира в сълзи

__

едно

едно потънало в нула
изплува в огледалния свят като
нула потъваща в едно

нула

__

алекови

всеки българин турист.

по клиничните пътеки.