есенен светофар

есенен светофар

жълто е
докогато отмине дъжда
листата да внимават

***

поема "по пътя"

залутал се без близките си хора-
дали животът е човешки!?
и изгубил всяка свята дума..
пролетният вятър духнал вейката
(зимата е гладно псе)
останалите думи се спотайвали
в джоба на велуреното сако-
при семките, с половинка дъвка

по алеята били само те-
тихо черните-
положили го изтърканите думи
живеещи живот без стих

***

кестени

преди облото начало
те са срамежливи таралежи
понеже са и прилепи
гледат света отгоре-надолу

***


Малкият остров Човек

Палмата хвърли сянката си
навътре в морето.
Вълните отчаяно се опитваха да я спасят.
Двете птици отлетяха.
Не дочакаха.

***

паднал ангел

свил криле- 

ще полети навътре


***

човек и лаѝно

попаднали в открито море-
човек бързо потъва
а лайното ще отплува-
затова обичта е раздвоена