фигури от форми

Джобове пълни с мисли като: крадени череши, сладки круши, бръснарски ножчета. Вървя, лежа- все си побарвам мисълта: „Онагере вмества пространство във времето.“ Минутата се обтяга в 63 секунди. Часът закусва баничка-боза. Денят днес е системно неразположен. Защо използвам плодове- всеки да си помни първата „цапардосала го ябълка“. Или кестен. Защо движението, пътят. Представете си обратното- Луната да ни гостува?! Не вятъра, с него е друго- звъни бурно, отваряш му, вътре ще се озърне, ще почука на прозореца- отваряш и излита, лесен гост е. Луната би била 64-та секунда, взрива, еякулацията на Евразия, попълненото в лексикона на динозаврите. Изправям ъглите на кръга до правилност. Дърпат се. Всичкото се дърпа- виж и „дърпана баница“. Квад/офф/рат. Вятърът, помните- навън е/офф, а сивият рат би изгризал вътрешната празнота /лудостта. „Нагоре- напред- надолу- напред- нагоре- напред-.., в джобовете на живота дрънкат луни, лупи, комети, скъсани копчета. „Динозаврите не са ли по долни гащи?“ Гугъл не се поплюва. Къде е смисълът на безсмислието? Топлината на абсурда топли ли? Защото по дяволите цивилизацията е функция на двете думи- „вода“ и „ток“, барабар с производните им. Кой върти квадратните колелета? Дяволите разбира се: „Пий, пей и се весели“. На сбор като на сбор.

Човешкият живот е кръг. Животът на обществото е остроъгълен триъгълник. Кръг с триъгълник отгоре- смешно човече с шапка. Човече, което се пази от слънце, от дъжд. Защото болят ли? С короната, за която мечтае. И острия връх, който ни стреми. Колко хора побира върха на една цивилизация? Въпросите са като летяща чиния- напред-назад Го дават. „Те откъде, а? Ама ние сами ли сме в Космоса? Каква е лъжицата на тази чиния? Супа, или таратор?“ Смело, от десерта вярвам не се пълнее. Вижте, самият ден закусва баничка. Вземам ножицата и разрязвам кръга през средата. Ден без нощ. Жена без мъж. Земята не се върти. Две обърнали гръб самоти. Срязвам до дълбоко под върха на триъгълника.  Хвърлям бодила. Следва трапец. Плато. Платото Наска. Плато суши. Платон. По-лесно и бързо за достигане. По- голяма повърхност. Самотата лесно намира и приближава друга самота. Далеко от масите и все пак по-близо до Слънцето. От тях. От другите. Вятърът приближава и казва „здрасти“. Платото е негов дом. Дрехите- хиляди парчета плат.

Стане ли на въпрос за „глобална любов“/религия/, за взаимопомощ между народи, за приемане на бежански вълни, за хуманитарни помощи значи иде реч за трасиране, за подготвяне на първичните, основните слоеве на пирамидата, за пътищата от безпътища към върха; в холограмата пирамидата е триъгълник. Омарата обич напира(ООН), лази към върха. Подбогове? Шамани ли са? Има ли толкова противогази за студената вълна страх, която потапя низините в потоп? Става ли въпрос за обич „о“, за осъзнаване ,о“, за Общество „О“ кислородът се увеличава. Бълбука. Самотата прегръща и целува друга самота. Свободата диша свободно. Водата пие вода.

о.