вестник

"За вестници", това ли питаш? Да, нужни са, по две деликатни причини. Първата- да си изтрия мръсния гъз и втората.., ела да ти я шушна в красивото ушенце.. С него бих подпалил бунт. Хахаха! А сега сладурче, ако искаш да продължим интервюто, дай да скифам днешната преса...“, 1973 година, затвора в Пенсилвания

Първите печатни вестници са от началото на 17 век и са немскоезични. 1605 година, в Страсбург, Йохан Карлоус издаде „Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigeen Historien“. Последният напечатан на хартия вестник излезе на 21. 10. 2067 година в Могадишо, на губещият все повече популярност английски език. Казваше се “Moon”.

Макар пощите да не доставят по хижите, в планините вестникът е добил статут на изключителна находка. След спасителните от скука и от досадните подканвания: „Хайде на разходка!“, „Ще изкачим ли и този връх?“- „крастословица“ и „судоку“, вестникът става за разпалка, използва се за опаковане на сандвичи за из път, навива се до големи фунии за билки, сгъва се като лятна войнишка шапка, бива натъпкан в мокри обувки (една нощ и влагата се просмуква), от него се проверява датата след пиянски запой…

В къщата в селото в Странджа където преспах имаше стар гардероб, който бе застлан с пожълтели „Земеделско знаме“ и „Поглед“. Не посмях да си подредя дрехите вътре, но разгърнах „Знаме“-то и се видях за трудовия ентусиазъм обхванал народа в спорната за земеделието ни 1981 година. При отварянето на другия разчетох „Чернобил..“ преди вестникът да ми подскаже, че достига естествения си периода на атомен полуразпад, а пейсмейкърът в мен, който служеше и като гайгеров брояч по съвместителство, започна тревожно да цъка от спомени.