един заек спря насред тревите и трептящите кам-
банки и отправи молитвата си към дъгата през данте-
лата на паяжината. ", Артур Рембо
бронзови заешки статуи
пазят градината с моркови
от дивите зайци
__
манастир
пред уютния свят на мравуняка
нищожният избра да живее в
захвърлена встрани на пътя ни
изпразнена кибритена кутия
__
закачалки
тъмно синята плажа рокля и
по-светло синята избеляла мъжка ленена риза
висят закачени в масивен гардероб;
но в различните гардероби
в красиви чужди стаи
през петте етажа
по далечните улици в уж близки градове
странно, дори годините вече не съвпадат-
2015 не познава 2014
а казваха, че са приятели и лудо
крещяха: "лятото е завинаги" и
шептяха си още:
"обичам те, синьо, мое небе"
__
инсомния
час преди изгрева
самотата прави чай-
роса, или мъгла и
буди с целувка
спящото утро
__
без повече думи
микрофонът-
оказа се морков
и заекът млъкна
с пълни усти
__
боса обходи топлите улици
жаждата я бе отвела до плодовете-
кимна на продавача закачливо и
опитвайки грозд, два, повечето
направо изяде чепката
купи си килограм ябълки и смокини
а по- късно взе стая в евтин хотел
мъжът, който палеше цигара
се усмихна на момичето от
съседната тераса..
есента потърси банята-
тази година бе подранила
Няма коментари:
Публикуване на коментар