октомври не е поет

Вятър обич

От цялото тяхно поле
попадна на Вратата
която бе залостена.
Нямаше защо, кога- 
само назад. Назад. 
До брега. Мудната
река пак се чудеше.

__

Трикракото куче

Гара Дъбово. Автобусът
спря за по цигара и пиш-
чакахме връзка за морето.
Кучето докуцука по вятъра.
Чух да казва: "Този вятър
е повече от отвратителен."
Залая. Влакът от Тулово
влезе и побърза да запали.

__

Петте ореха

Счупеното носи щастието ми
като тиранти. На плочника-
пет строшени ореха.
Къде си щастие? Чакам те!

__

През Бълг....

Северна гора. Южно поле.
Планината е съзнателна.
Мислите ще преминат ли?
Обичта се чуди накъде.

__

ден първи

тишината поведе
източното море
по ноти тиха бе тя

__

старите джинси

в джоб на старите си джинси
намерих листчето, на което пишеше:
"в джоб на старите си джинси
намерих листчето, на което пишеше"
обърнах.., от другата страна- задраскано
в джоба върнах ненужните думи и
завърлих скъсаните джинси

__

снимам от леглото нагоре

сведено до простота-
в джоба на домашното небе
паяк свива в ъгъл мухите

__

молба

вдигам ръце към небесата и
моля есента, нали е художник
да промени цвета на очите ми
на косите и сърцето от чувства
и моята есен, нали е приятел
подава своята пролетна ръка