Пингвинът привършваше
историята. Спря на страница от края, свали смешните телени очила без лупи и се
замисли..
Някога, родното му място представлявало
истинско райско кътче. Огромни дървета, безкрайни, шарени поля, топлина и безброй
възможности за приятелства. Сякаш бе прочел любимия си сън. После Земята,
непонятно защо, отпратила рая на пътешествие. "Сигурно има грешка! Възможно ли е
планетата да е сбъркала?! Да сковеш
красотата в лед е ужасно несправедливо! Адски нечестно дори!! Сравнимо с това,
че не мога да... "
Пингвинът въздъхна дълбоко.
Облачето, полетяло от човката, веднага се превърна в стъклена решетка,
която изтрополя, падайки върху ледения под.
В друг очакван с нетърпение сън, пингвинът
виждаше себе си като спокоен сервитьор, в малко бистро, нейде из френския юг. Живееше
в стаичка над заведението, никога не сваляше униформата си и нямаше ютия.
Когато не работеше, гледаше филми и пиеше любимия си фреш от сламена сламка.
Птицата затвори книгата и я взема
под крилото си. Излезе, и поклащайки се като истински императорски пингвин,
пристъпи на тротоара. Изчака ненужния светофар, пресече улицата и влезе в сградата ледени блокове. Работеше като библиотекар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар