т. в. д

 

Въздух се продава най- лесно в  детски балон. Надуваш с уста, или с малка помпа и шарената опаковка се е появила.  Малките винаги са настроени да получат като подарък  "опакован радостен въздух”.

Думите обаче не се продават с такава лекота. С тях  големите по- лесно се обиждат, унижават, карат и разделят. Даже се убиват. Кофти стока са думите.

Как обаче се продава тишина? Диск със записана тишина? Празен буркан ? Училище в  лятна ваканция? Недостъпен връх?  „Купуват” я само щураци. Расата от хора- птици, за които винаги има запазено легло в „клиниките на добрата тишина”.

В големите градове чистия въздух и тишината са луксозна стока. В гората, подобен бутик би бил излишен, защото там двете са безплатни.

Между дърветата, и думите са без пари, но всяко трептящо съществувание копнее да бъде докоснато от благата човешка реч. Ние подаряваме, леейки несъзнателно думите. Биваме надарени с тишина и въздух.

Първата глътка въздух изпреварва първата произнесена дума. Понякога, в края, двете са заедно, преплетени в спирални нишки. Тишината винаги е около нас.

Под водата думите ни се появяват като мехурчета пълни с въздух. В Космоса въздуха си го носим. Питаме се за него. Космическата тишина и тази, от дъното на океана, ни плашат и привличат еднакво силно.

Най- хубавите думи са „обичам те”.

Обичаме тишината

Без въздуха я няма обичта.

По върховете, тишината и въздухът си дават среща в очакване на думите. Хората- птици смирено оставят една, или две. После се отдръпват и тихо се спускат. Пазени са от тишина и въздух.

Човек без думи е като балон. Усмихва се цветно. Човекът без въздух  е тишината.   

Дишам. Следователно съм жив.

Споделям думите. Тишината ме разбира.

Надувам балон с уста. Привързвам го, за да съхрани обичта. Пускам го и той тихо полита.