далай лама и куче

Привързано от чужди, хорски страхове към телена съдба,

невинно палето се дърпа, тъжно, бясно лае пътната врата...

В планината възвишена, случката започва своята разходка,

тихо мантрата реди, отредения, без его, в патешка походка.

„Възбуден, дързък будалай, сполай поредния Далай,

глух е веселия лама за този празен, кучи лай.”

След тез слова, и с вдигната глава, закрачил в мир, оранжевият- той

напред, по пътя мъдър, обгърнат в тишина, притулил всеки вой...

Но виж човече, понякога живота на майтап се случва, кучешка шега,

нагазил Ламата Далай във купчинка реални, не мистични, истински лайна.

Историята тъй приключва, разказвана от шумен, шарен глашатай-

започнал Ламата да лай, тъй как не би познал го никой, даже будалай.