реалността на живота

Вода

Необходимо е всеки ден да пием толкова вода, колкото организма ни е готов да приеме, но без да се чувства претоварен. Чудесно би било водата да е изворна (жива), пречистена от Земята.  Може да пием вода, която първо сме замразили, или преварена вода. Лоша вода няма. Планетата ни е водна. В процентно съотношение, колкото е океана спрямо сушата, толкова е и приблизително водата в човешкия организъм. Ние сме част от водопотока. Водата се влияе от нашите състояния и реакции, затова в местата където я съхраняваме е добре да се спазва емоционална хигиена. Добре е да се къпем, използвайки по- малко химическо твърди  (неестествени) миещи вещества. Сетивните органи по възможност по- често трябва да обливаме и чистим с вода, която не е протичала през канализацията ( изворна, дъждовна).

Храна

Можем да ядем всичко, което обичаме и да го правим винаги, когато чувстваме „истински глад”. Когато ограничаваме временно, или за постоянно нещо (вегетарианство, суровоядство, шоколадови изделия и др.) трябва да сме осъзнали ясно нуждата, а да не го правим по подражаване, налагане, мода и т.н.  Храните, която съчетаваме в едно хранене, е добре да са приблизително близки-  по температура и като цветова гама. Простите, естествени храни „се разпознават” по- лесно от организма.  ГМО- та често са прекалено сложни за разграждане. Продуктите, които са отгледани, произведени, или виреят в близост до мястото където живеем (плодове, зеленчуци, месо, подправки, билки) са по- добри. Колкото се може по- често трябва да приготвяме храна за близките и за нас самите. По възможност, трябва да се опитваме сами да добиваме това, с което се храним.

Отделяне/ Незадържане

Не трябва да задържаме продължително нищо, или трупаме като отпадъци това, което организма е длъжен да отдели. В тази насока е задължително да се грижим за себе си без срам и притеснение, спомагайки за своевременното отвеждане, както на течностите (урина, слюнка, сълзи, семенна течност, пот и  др.), така и на по- твърдите вещества  (фекалии, носна и ушна мръсотия, мъртви кожни клетки и др.) Задържането на емоциите под формата на вътрешна енергия е много опасно. За думите като част от общия  поток с мисълта, които също са енергия, трябва да търсим и намираме възможности за правилен, добронамерен излаз/изказ. Трябва да знаем, че думите са сила, която директно влияе на всичко живо.

Спорт

Трябва да се движим, да се опитваме да ходим пеша всеки ден, колкото и незначително да ни се струва. Хубаво е движенията ни да са на открито. Чудесно е, ако са сред природата, извън населените места. Можем да отделяме по- малко време за някаква спортна разновидност и на работното си място.  Затова винаги има начин и възможност. При групови спортни занимания е добре да се събираме с хора, с които се разбираме, и които чувстваме близки. Не е добре да занимаваме мисълта със странични дейности при спорт на открито и закрито ( да слушаме музика, гледаме телевизия). Всяка възраст има своята двигателна активност и възможности за спортуване.

Игра

Ние непрекъснато играем. Животът ни е игра, състояща се от множество малки и още по- малки игрички. Всяка игра си има правила, които сме длъжни да изучим добре. Няма нищо лошо в това да загубим, но винаги е по- добре да спечелим. Винаги трябва да сме състрадателни и честни и да уважаваме всички участници в играта. Не е хубаво да се отказваме преди края. Не е лошо да поглеждаме как играят децата. Хубаво е  да се включваме в техните игри. Каквато и игра да играем, за да ставаме все по-  добри, трябва да тренираме с постоянство и упоритост. Това не трябва да се случва за сметка на другите и техните игри, или по- този начин да потискаме, или отлагаме други задачи и отговорности.

Място за живот/ Месторабота

Най- хубаво и лесно се живее по местата където сме родени. Би било добре да избираме широки и просторни места за живот и за работа, поне толкова, до колкото се простира светогледа ни.  Работата не бива да ни взема повече от това, което ни дава. Винаги трябва да сме готови без страх да напуснем работата, или дома, за да започнем нещо друго и/или да се преместим и заживеем другаде. Дори да пътуваме много, няма нищо лошо в това да искаме да посещаваме всяко едно място. Не трябва да превръщаме щастието си във  функция на местата за живот и/или работа. Работата е толкова пари, колкото и удоволствие и обратното. Когато се почустваме изчерпани от едно място е добре да се махнем оттам. Работата не е синоним на живот. Мястото където сме живели с години, не е единственото на този свят.

Дом

Не бива да превръщаме домовете си в крепост. Домът трябва да е отворен, прохладен, светъл и приятелски настроен. Хубаво е да е изпълнен в съчетанието на природа с технология. Не е нужно да трупаме предмети, или купуваме непрекъснато нови, дори да разполагаме с нужните ресурси и възможности за това. Домът ни трябва да е шарен и пълен с живот и празнота. В него всеки трябва да си организира лично пространство. Прекрасно е, ако разполагаме със зелена площ, или градина. Трябва да поддържаме чисто и свежо всяко помещение, дори и тези, които не ползваме често/изобщо. Пренареждането на дома помага за подреждане на всеки един друг елемент от пъзела на живота ни. Домовете не са скривалища. Една чиста и приветлива стая често е достатъчна за добър живот. Дом и хаос са несъвместими понятия.

Семейство и деца

Свързването ни в едно домакинство винаги трябва да е доброволно и продиктувано не от нужди, а от чувства и споделяне на общото „сега и бъдеще. Честността и взаимопомощта в едно семейство често са по- силни и стойностни аргументи от обичта.  Никога не трябва да прекъсваме процеса за допълнително настройване на емоции и желания. Получилите се пропастите не бива да крием, или захлупваме с капаци. Хубаво би било да  ги изпълваме с разбиране. Децата трябва да са плод, винаги (3) на истинска любов и съчетана взаимност/хармония. Децата трябва да учим и да се учим от тях. Длъжни сме да осигурим на всяко дете простора, истината и светлината на света. Не е необходимо да затваряме децата в учебни заведения.

Приятелство

Истинските приятели са продължението и реализацията на самите нас, както и ние сме същото за тях. Истинското приятелство не е илюзия. То се крепи на човешката крехкост, но от своя страна създава устоите на света. Хората с добри приятели никога не се оплакват. Децата са чудесни приятели. Съхраненото приятелството от детството е по- силно от всеки един закон. И по- скъпо от купчинка скъпоценни камъни. Приятелство между мъж и жена може да се докаже и без интимности.  Сърцето, а не ума, разпознава  приятеля.

Вяра

Трябва да вярваме в нещо хубаво и истинско. Може да вярваме на науката. Може да разчитаме на доброто. Може да се кланяме на всеки един от боговете и да изповядваме всяка една религия, учение, или философия. Вярата и истината са в обща спирала. Може да съчетаваме две и повече учения. Никога не трябва да налагаме вярата си, или да вредим, вярвайки, че е за добро. Не трябва да злоупотребяваме със знанията. Трябва да се пазим от възможността вярата „да ни погълне”.  Науката и религията не са различни пътища. Стъпвайки на който и да е от тях, всъщност крачим едновременно и по двата. Любовта е приказна вяра.

Болести

Болестта е наш приятел. Болестите ни показват своевременно грешните стъпки по нашия път. Те са нашите най- добри знаци. Доброто лечение за човек е онова, което той самия вижда добро за себе си. Необходимостта от лекарства е нещо реално, но не непременно задължително. Природата ни е създала, тя съхранява цялата сила, която ни лекува. Няма нелечими болести. Всяка смъртоносна болест носи и чудото против самата себе си. Мисълта е перфектния лекар, но е и незаменим гробар. Прегръдката на здравето е безценна.

Страхове/ Смърт

Всички се страхуваме. Страховете се страхуват да останат без нас, хората. Смъртта е най- големият, но и най- ненужен страх. Страховете ни достигат, когато спрем да живеем пълноценно и истински. Страховете живеят в огледала, които винаги имат нескрит бутон „ приятел”.  Когато оставим страховете да закусват с нас, смъртта със сигурност ще ни навести заа вечеря. Трябва да споделяме страховете се с най- близките, защото страхът го е страх от светлината на думите. Животът е безкраен, защото красотата е всеобхватна. Смъртта просто пуска временна завеса, преди следващото действие. Светлината и тъмнината са цялата истина, но няма нищо лошо и да се съмняваме в това. Без да се страхуваме.

Чувство за хумор

Чувството за хумор е нашият собствен, вътрешен извор, пренесен от началото. Този извор никога не бива да оставяме да пресъхне. Вселената е породена от първичния звук на смеха и винаги ще продължава звънко и звучно да се смее..