фермата

 

Светлините във фермата угасваха една след друга. На небето луната тананикаше нещо на звездите, а под него, вятърът хъркаше и плашеше малките облаци. Помещенията бяха отворени и  животните, посвикнали вече с режима, кротко заспиваха. Само строежът в ъгъла, предвиден за новия генератор, бе обграден с плътна телена ограда и на вратата му- заключена с три катинара, се белееше почти скъсаната бележка „РЕФИРЕНДУМ”, с десетина подписа под обяснителната част след заглавието.

През деня, лично БаБа бе открил поредната двупосочна широка циментова алея, по която телетата вече отиваха и се връщаха от паша и водопой. Малко преди полунощ бе останал  да свети прозореца в една-единствена стая- Неговата. През ситната противокуршумна мрежа, разгърнато бе единствено лявото крило, изхвърчаха светещи мисли, прилепваха се към детските мечти и така достигаха до етера.

„Пребоядисахме фасадата, това добре. Каракачанката заслужи „златният кокал”. Доволен съм. Главният колач преместихме в шефското отделение на „Жалби”. Приказна идея. Шефът на пастирите потвърди, че картотеките на телетата ще стават все по- пълни. Но скоро с него май ще се наложи да творим нов компромат, че президента ни нещо взе да позабравя говеждия мирис покрай френските шансони. Финансовият трябваше да ми докладва нещо?! Ще натисна бутона..”

Плъх, облечен със синьо- червена пижама на жълти звезди и обут в гумени ботуши (мразеше калта в малката кочина, както мислено я наричаше) се яви на третата минута:

- Да, БаБа?

- Какво е положението с научните разработки?

- Получих мейл с оферта за нов продукт- „Допълнително притъпяване на животните”. Разработен е и тестван в друга великолепна ферма, подобна на нашата. Научният ни отдел е пред закриване, както настояхте. Парите вече пренасочих към „ културни дейности.”

- Чудесна работа, Плъх. Нещо за края на годината?

- Ще помисля. Виждат ми се добре. Не ги чувам да мучат много, а вече месец съм без тапите си за уши.

- Браво. Отивай да спиш!

- Благодаря, БаБа! Да сънувате разкош!!

БаБа проследи внимателно изнизващата се хитра сянка, запали пура, изпи на един дъх уискито в чашата и самодоволно се усмихна. После дръпна копринената завеса и включи големия монитор с допълнително вградения автоматичен преводач. Следваше само едно. Последното. Задължителният сеанс – „доклада”. Бяла лампичка, после зелена и накрая червената. Лесно за запомняне. Беше негов ред:

- Докладва „ ферма шестстотин осемдесет и едно”. Задачите за месеца изпълнени.  Животните- добре. Продукти „месо” и „ мляко” изпратени по направление. Очаквам допълнителни указания. Рапорт даден!

- Будааа.. Лакомство, или пакост?

- ммМммМххМ, бос?!?!?

- Шегувам се, Буда. Отпусни се малко, моля те, на постдемократична статуя си заприличал. Гугъл ми подсказва. Имен ден ти се заформя утре. Денят на народните будители е при теб, или греша?