Мо и Нюречетата

Рожден ден

Мо навършваше 5 години и по този повод, от мама и тати, получи страхотната плодова торта с 5-те шарени, еднокраки пирати, с фитилчета на шапките си. Когато другите деца се наредиха в кръг и музиката спря, момиченцето изду бузките си като платноходка и духна, за да прогони пламъчетата наведнъж от всички свещички. После бавно извади крачетата, изми внимателно всеки пират с топла вода на чешмата и постави бандата в кенгуру-джоба на любимия зелен гащеризон, който бе избрала за празника. Във вълшебната си стая, Мо побърза да призове Нюречетата, защото те бяха Тайната и не присъстваха на партито. „Пет и Три прави Осем.“ Мо бе влюбена в числата и математиката. Нюречетата заръкопляскаха одобрително, а Червеният даже свирна с пръст в уста. Мо малко се изчерви, затова сложи розовите си очила и погледна отражението си. Огледалото нарисува цифрата „8“ легнала върху чипо носле. Трите Нюречета, за които „Трите 8“ бяха и като Трите френски кифли с масло и макови семенца, се гушкаха преди съня. На Мо обаче не й се спеше. Детето разгъдилка Нюречетата, те се ококорчиха с всяко едно от Трите си очи - очички и най-великата битка с възглавници бе подновена от Великолепната четворка за ужас на Далия.




Далия

Мама внесе малката персийка в стаята и официално обяви: „Мо, това е Далия. Тя все още е бебе и всички заедно ще се грижим за нея. Разбрахме се, нали скъпа?“. Едва изчакала затварянето на вратата, Мо извика с пълно гърло: „Нюречета, това е Далия. Тя е нашето бебе и ние ще се грижим за нея. Хлип-хлип, ура!!!“ Мо, на пръв поглед бе като всички други дребни и пухкави момиченца, които предизвикват умиление и те карат да се разтапяш, виждайки къдрава руса косица на две опашки, чипо носле и големи сини очи с дълги мигли, но... Но въображението й я преобръщаше на кълбета и я превръщаше от прикритата бандитка в беладжийката, мечтаеща отдавна за жива играчка: „Най-добре е котенце, което да гнявя и таламачкам!“. Детето набързо извади голямата скучна кукла от бебешкото легло и я подаде на Жълтия, който свали шапчицата и дрешките й. Мо ги взе и постави кукленската шапка върху главата на шашната Далия, а после побутна Синия: „Бял, бързо, трябват ни памперси за бебе!“ Трите Нюречета не чакаха да ги подканват отново и се промъкнаха през тайната пролука, за да вземат от голямата стая няколко пакета носни кърпички; от тях те сръчно изработиха памперси за котенцето. „Мо, но какво си направила с Далия?“, хвана се мама за главата когато се върна и видя биберон в устата на свилото се в легълцето  животинче в дрешки. „Грижа се за бебето, мамо, както ти си се грижела за мен когато съм била, ееей толкова малка!“ А Нюречетета се смееха тихо-тихинко, скрити зад завесите, с лапички пред муцунките.




Трите Нюречета

Трите топчести същества се появиха едновременно, но Синьото влетя от нищото, а Жълтото и Червеното се търкулнаха оттам в детската стая, която, ако можеш да четеш и речеш да посетиш тогава, или сега, е с табелката на вратата: „ Вълшебната стая“. Мо вече бе обърнала и последната кукла с главата надолу и опитваше да разменя сандалките с обувчици и обратното- обувчиците наместо сандалки. Синият се приземи на леглото, Червеният спря до лявото, а Жълтият при дясното детско краче. „Здравей, Бял. Привет и на теб, Червен. Намасте, Жълт. Вие сигурно сте Нюречетата, които сънувах.“ Веднага трябва да отбележим, че Мо не бе обикновено дете. Бебето бе проходило доста преди първата си годинка, а скоро прозвуча и първата й думичка: „Защо?“. На 3 годинки, Мо вече говореше, разсъждаваше и спореше, или поне опитваше да го прави, като голяма. Тати и мама бяха невероятно гордите родители на това русо ангелче! Синьото Нюрече, което бе обявено за Бяло, малко се нацупи, но скоро и то, и другите две- ту мъхести, ту гладки топки, не по-големи от свито детско юмруче, с щръкнали ушички и най-странното- с едно, две, или три очички в зависимост от настроенията- се хванаха лапичка за лапичка и се разкикотиха. Мо ги погали и Топчестите започнаха да растат, да растат, да растат и достигнаха на ръст момиченцето. „Знам, че го можете, нали така ви измислих!“ Трите Нюречета се спогледаха за миг, хванаха по една възглавка, а Мо взе своята и.. първата щура битка с възглавници на Четиримата приятели започваше.