смешки, сняг и сълзи

Внезапният гост

Снегът ни изненада на вратата- почука, не звънна, но ние нали сме по-гостоприемни и от Папата, отворихме, поканихме го вътре, той събу мокрите си сандали и аз му дадох чисто нов чифт чорапи и топлите чехли- тях пазим за гости, а аз я карам с джапанките за баня цялата година. После, сядайки на масата за вечеря, отбелязах, че снегът не се изми?! Жената предложи по едно на тримата. Зимата нормално отказа, но запали и изпуши половин кутия вносни. Моята отвори прозореца да проветри и студът й смигна. Добре, че имаме централно парно и туршия. Хапнахме си добре от вкусната пилешка супа с лимон, пресен магданоз и дребни картофи и пихме тъмна бира. Имаше и чесън, и люти чушлета. Почна филма. Милото и снегът решиха да зяпат, а на мен се падна най-мъжката работа и измих чиниите. Снегът заспа на дивана без да го разтяга и без завивка и възглавница. Когато тръгна- на третия ден, или след втората нощ, ако броим часовете  тъмно, на терасата, в празната саксия за разсад, странно, но бяха поникнали кокичета. Любимата заяви, че са на късмет и затова ще ги късаме само при повод. Налях в двете чаши от домашното вино на баща й и си пуснахме филм. В края му и двамата плакахме все едно кълцаме заедно лук.

И утре беше война*

Очаквано, облаците започнаха още от нощта бомбардировката със снежинки и ние им отвърнахме на момента с увеличаване канонадата изстрели на комините. Двете армии- тази на снежните човеци и "на всяващите ужас воини на непрактичността за сметка на всичко и всички", скоро щяха да премерят сили в поредната страховита битка за всяка педя чистота и бяла радост. Морковите се сбогуваха дълго време с тъжно подредените в щайги картофи, но само старият забравен лук пророни пророческа сълза за зеленчуци и плодове над купчината изсъхнали зелеви обелки, баш до миризливата каца. Зелените ябълки пееха химни. Червените и жълтите- нищо. По обяд, с първите бойни викове се разбудиха дървените шейни и започнаха да се побутват, като незнайно защо, даже се и смееха. /16. 01- Световен ден на снега/

* "Завтра бьiла война",1987, СССР, реж. Юрий Кара