четвъртък, 21 януари 2016 г.

бялото куче



Следвай заек

"А кого следва заека?"
Момчето питаше всеки.
Себе си. Дупката. Пътя.

След време когато се върна.
Беше друго. Беше жена.


***

снегът не се топи
никога не се топи
той- тя- зимата-
невидимо пътуване


***

тиш/ина

"шшшт"-
шепне ина
"фиуууу"-
в ухото й вятърът


***

снегът и бялото куче

снегът е бяло куче
изпуснаха го и то
рови с муцуна снега
и души белите дири


***

Конформизъм

светлината го вкамени  
последвалите Адам
вече сме статуи


***

земно небожество

сглобих пъзела и се
получи лабиринт
без изход-
тъй намерих себе си

парченцата ли?
от онова
моето
разхвърляно сърце


***

сърцата ни измислят

разумът смъ(р)тно твори
сътворимото


***

от
стояния

снежна топка
нежна топка
ежна топка
на топка
топка
то
о


***


обелки от смях
пир на надеждата
малка
празнична улица
светва лунния прах

Няма коментари:

Публикуване на коментар