На Боян

Споделял съм и преди. Бях още ученик и гледайки от терасата ни заминаващата "Лада" с бъдещите си колеги- съдействах в качеството на поемно лице по събитие в блока- си казах, че така ще се помага и взех романтичното решение да бъда "детектива". Едва ли някой, някога е вярвал особено много на историите ми, едва ли и тази ще бъде приета на чиста монета- не е и нужно, макар да е самата истина, защото всъщност не става въпрос за Миро, а за Боян. Уводът в скучая е важен.
Връщам лентата с около петнадесет години от днес. От 3-4 години съм разследващ и вече съм предоставил белезниците си на най-добрия си приятел "да си ги ползват по предназначение" с любимата- за това са приятелите, за това са и белезниците- а ние с него висим на терасата на горнооряховската болница и бистрим живота. Мисля, бе пролет, сякаш отново съм в топлото и зеленото. Боян е с пневмония. Аз съм на свиждане. Сещам се и още. Боян споделя честно себе си, не помня всичкото, но помня това, което ще върна, ако не буквално, то точно и достоверно:
- Исках да съм писател и все още искам да напиша поне една книга, Миро! (Боян бе търговец по професия, но винаги и във всичко изповядваше своята артистична натура и душа)
Затова са приятелите. Затова са и книгите. Силата е с нас, приятелю! Усмихни се. Усмихваме се заедно. Винаги ще :)