КАТ `16

Катаджията Радар Кънев с часове сбираше студ и лъчи от януарското слънце в отбивката преди склона към Паунови колиби. Слънчевият панел монтиран върху шапката му бе достатъчен само за топлото на новия модел катаджийски обувки „Лор Ив Сен“, или за работата на светещата палка, но не и за ръкавиците на същата марка. Лейтенант Кънев духаше на събраните си пред лицето ръце срещу минусите, а главата му въртеше и мелеше  като комбинирана пералня с миксер по-сериозния проблем- бе длъжен да мотивира рапорта си за отпуск. Кънев имаше основателни претенции за духовност и след Куелю, рейки, психошаманизъм и двуседмичения курс на Норбеков, бе изтеглил и „потребителски“ за пътуването до кралство Мустанг- в банката изобщо не показаха, че сдържат усмивки когато катаджията описа целта на ползване. Но те и не знаеха, че Радар бе едва един от 123 щастливци на света, защото името му бе издърпано от беззъбия любим кралски пудел и така той бе спечелил в лотарията сред хилядите желаещи двуседмичната аудиенция на чай и празни приказки при крал Тжечинг. В „Опел“-а, колегата, главен сержант Бисер Блиндирев, с фейсбук- псевдоним „Бичето“, вече приключваше кутрето с нокторезачката на жена си, когато радарът запиука възторжено. „Бичето“ Блиндирев, откликнал естествено на повика на природата, профуча с лиги на уста покрай Радар, за да скочи по средата на пътя. Малката зелена японка закова на място. Никой не отказваше любовния повик на палката.
- Главен сержант Блиндирев, извършихте нарушение! Моля документите за проверка!
Водачът свали слънчевите очила, бръкна, извади и разгърна найлонката с най-необходимото.
- Моля, последвайте ме!
- Колко?!- мъжът хапеше устни.
- Мълчи! Шефът ми е тотален перко и само да съм чул да споменеш пред него „Колко“, или „Какво да правим сега“! Пишем ти актчето и по живо, по здраво. Абе какви са тия лепенки по стъклото?
- От банани са. Обичам много бананите и си лепя стикерите ми.
- И ти хахо май?! Ставай и тръгвай!
Лейтенант Кънев, който освен, че бе фин психолог от кариерата, бе развил и интуицията си до частични, но все пак, магически медиумни способности, доближи колата.
- Блиндирев, остави човека, не виждаш ли аурата му? Той има проблем с личностното си изразяване под формата на лакомия и пристрастяване към източни плодове, ягоди и бели череши. Униформата ни задължава да помагаме, Блиндирев,  а не да наказваме блуждаешите души!
- Но шефе.., показанията на радара?!
- Ще го зануля с мисълта си. Водачът, вдигнете главата, това е за Вас, визитката на личния ми био-билкотерапевт, който ще Ви бъде полезен! Само не прекалявайте с мандарините, моля Ви Прекалено са оранжеви, разбирате ли, „странно оранжеви“?! Лек път Ви же- ла- ем с колегата Блиндирев!
Точно в дванадесет, Радар Кънев почерпи Бисер Блиндирев в ресторанта с развъдника с любимата и на двамата пастървова сьомга, защото бе изключително щастлив и доволен. Кънев бе решил твърдо, че напуска системата.