4и

Човешките тела са нашите естествени граници, границите, които доброволно нарушаваме и предаваме правейки любов, отваряйки по този прекрасен начин пътя за живота.
Лакомията е естествен враг на познанието и светлината. Коя религия, философия, или наука казва, че човекът не бива да бъде щастлив? Кой би се изправил и би заявил, че е "по-човек" заради пол, цвят, възраст, образование, възможности? Нима има Човешки живот по-ценен от друг Човешки живот?
Страховете, които гледат и се смеят от всяка поска: встрани, отгоре, от запад и изток, от север и юг, са истинските ни богове, защото като хора най-често се уповаваме и вярваме не на Разума, а на тях.

и

Стари планинари ни съветват, че за зимна планина винаги трябва да имаме котки в раницата си. "А куче не може ли?", питаме умно и се побутваме. "Може И куче, що да не може, но онуй, дето ще носи многото акъл, барабар със задниците ви по баира!"

и

Да успееш да премахнеш нещо, да го освободиш истински, трябва да се научиш да приемаш нещото, а то ще ти даде, ще те промени в другото- детството в старост, писането в птица, тялото в обич, смъртта във вяра, снимките в свобода, болката в море, родителя в дете, бог в живот, сърцето в сърце. Себе си. Бъди.

и

Ако примерно споделя, че 99% от хората (включвам тук милиардери, политици, мафиоти, масони, съдии, лекари, философи, поети и прочее) са "тор" за останалия 1% от човешкия род, или "цветята", веднага, сигурен съм, ще бъде охулен, оприличен на идиот, или обявен за хахомир. Обаче, нека попитам ви, кое в "градината" е най-важното и я прави градина- водата, почвата, или цветето? И: "Кой го е грижа и как за "градината", или поне за "неговата си градина", без да е зависим от етикетите?" Мерси.