Когато не
вали, когато не е валяло въздълго- разликата между пясъчника и пустинята, не че съм сушеняк, но ей тъй, за спорта, бих
могъл да легна по гръб и да плювна със силата на откровението по тавана от звезди
на няколко пъти. Ще завали. Знам го, защото опитът е нарисувалият въображението
нявгиш.. Макар че.., по-скоро не бива…, дори кратката версия на „самотен сезон“
е тъжна. От х.Тъжа до Ботев си е един хвърлей. Разкрач. СънЧо. Век. Зависи
единствено от мерака на мерната т/н/и единица.
Стъпките на снега- не стъпките в снега- имат своя история. Планината тъпче на едно място. Зимата е студа. Лятото в скука.
За капките за нос не е нужна рецепта, но дали те искат войната с хремата? Винаги, ами винаги става въпрос за гравитацията на медитацията.
Мисля, че днешното време произнася по-правилно "да следваме котката", а не "следвай зайчето". Котката прекосяват измеренията нагъвайки с лекота баниците материя. Така без формула и постулати ще докажем все някога на.., че сме готови да напуснем пещерите и утробите. „Мили звезди, ние Ви идваме на гости…“
"Велико Търново, обичам те" (Париж, Ню Йорк, филмите....) В Търново има невидимо метро за духове и всепризнатите привидения; непризнатите плащат за всинца ни, обработвайки плантациите огнедишащи вишни от обратната страна на Меркурий.
Автобусите нямат собствени имена. Сълзите също. Га вали, или капе, или нцъ. ТаваН е. Ван. Хале, или Хали? Н?
"Къде се крие логиката?", попита ме призракът на Калоян. Обясних му.
"Няколко птици пролет не правят. Колко птици са необходими за пролет? Пингвинът, нали е птица? Колко пингвина струват една пролет? Нужно ли е птиците за пролет да са в полет?"
Калоян дупче билетите в метрото с меч, почесва се- пак с него- има голяма бенка на тила. Мисля си: "Май е рак?". Той ми вика: "10 пингвина ще да са, но и един старозаветен светлорозов мамут е нужен. Да им викне за кураж"
Два метра акъл е с токчетата. Как да не му се довериш?! Следва спирка "малката църква". Вярата хвърля камъни по покрива. Чувам я. Чупи го. Звездите идват на гости. Преварват ни.
Стъпките на снега- не стъпките в снега- имат своя история. Планината тъпче на едно място. Зимата е студа. Лятото в скука.
За капките за нос не е нужна рецепта, но дали те искат войната с хремата? Винаги, ами винаги става въпрос за гравитацията на медитацията.
Мисля, че днешното време произнася по-правилно "да следваме котката", а не "следвай зайчето". Котката прекосяват измеренията нагъвайки с лекота баниците материя. Така без формула и постулати ще докажем все някога на.., че сме готови да напуснем пещерите и утробите. „Мили звезди, ние Ви идваме на гости…“
"Велико Търново, обичам те" (Париж, Ню Йорк, филмите....) В Търново има невидимо метро за духове и всепризнатите привидения; непризнатите плащат за всинца ни, обработвайки плантациите огнедишащи вишни от обратната страна на Меркурий.
Автобусите нямат собствени имена. Сълзите също. Га вали, или капе, или нцъ. ТаваН е. Ван. Хале, или Хали? Н?
"Къде се крие логиката?", попита ме призракът на Калоян. Обясних му.
"Няколко птици пролет не правят. Колко птици са необходими за пролет? Пингвинът, нали е птица? Колко пингвина струват една пролет? Нужно ли е птиците за пролет да са в полет?"
Калоян дупче билетите в метрото с меч, почесва се- пак с него- има голяма бенка на тила. Мисля си: "Май е рак?". Той ми вика: "10 пингвина ще да са, но и един старозаветен светлорозов мамут е нужен. Да им викне за кураж"
Два метра акъл е с токчетата. Как да не му се довериш?! Следва спирка "малката църква". Вярата хвърля камъни по покрива. Чувам я. Чупи го. Звездите идват на гости. Преварват ни.
Котките нехаят за дъжда. Рибите май също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар