есенна детска площадка

                                                                                              
                                       "направих с пръст очите за Слънцето
                                        на слънчева детска рисунка
                                        светлината се промъква в дупките
                                        и погледна през мен"



                                       "...нощем, "детето се буди", денем от вярата спим"




Нямо слънце. Момиченце без очила, без обеци, сплетените плитки, седефените копчета, спомените на пролетни водопади, без милионите сапунени мехурчета- прозрачните фойерверки на Коледа- огънят танцуващ с капки несъществено бледи, не детски сълзи в очите, момиченце с две ръчички и ожуленото коляно стиска здраво тебеширите и въглена и довършва живота- кръга на слънцето, а до него ще нарисува сърце, което пак е слънце, защото разстила прави коси- щастливите змиорки бягащи във всички посоки, детето няма как да знае празник без празниците, мислите спят в утробата на утре, посоката е в туптенето; един тебешир се чупи в слабите пръсти. Зелено слънце с черни очила на розови сърчица. Очите, които се спускат навътре към бъдещето. Зрели череши молещи врабци и косове- не за пощада. Светлина плачеща за смокини с дъха на плажове. Ръба на пързалката. По-белите от смях чорапки на сини, зелени и розови точици в най-малките мокасини на света - синьо като прасковен мъх небе и ръчичките, които се държат в хладния метал на прастара, досущ да е боядисвана от динозаври, пързалка. Долита глас задигнат от щастливите звездни пасажи. Момчешкият вик. Двете вселени, те ще се сблъскват винаги в безумния си смях, смях, обърнал гръб на маскарада на формите, преобръщащ хаоса на невинността. В празници без наложен платеж, без опаковани дарове, без талони, квитанции, квинтесенции, сребърни трапези с торти, тутманици, кексове, кейкове, щрудели и баклави за десерт, без сутрини на разхвърляни дрехи, маски, чантички с остатъци, станиоли и гримасите без гримове.. Слънцето се търкулва по пързалката в сенките си, сляпо за тишина заради милиард цъкания на лампи и падения. Напред- назад, напред- назад, люлката е махало. Часовник без стрелки изпълнява магически ритуал и превърнат в джобен часовник в момчешката длан хипнотизира страха в сеанса на детска игра. Страшните за страховете- нощните лампи и драсканиците по стените в детските стаи пълни с морета и острови се покланят един на друг, танцувайки. Рок в джаз на дъжда. Бели листа. Мечти в жълти, оранжеви, кафяви, червени, жълто- кафяви, оранжево- червени сърца покриват земята на разума. Двете деца. Есенна детска площадка. Космически кораб от измерение, което пътува в нас.