крайната спирка на безкрая

дървеното конче

от клонака на нашата ябълка-
в двора стърчи си баш до "кирпича"-
преди време шумно извиках:
"дий старче, ди-и-ий!"
разхвърчаха се шарени птици
насекомите клети побегнаха
плодове усетиха топлата пръст
дървото погледна ме есенно-
видя ми се тъжно
но моето дървено конче-
старото детство- чу ме и 
хукна щастливо напред

*

разбиране

разчитам на книгите
чета ли
бивам изчитан до край

*

сънища

спя
сънувам се буден и
ставам за нощния пир-
плод, вода, чер шоколад..
уморено леглото заспива

*

в игрите на куклите

да заспим едва ни дочакали
остават без дрехите куклите
глътки от нашата бира
sex без любов и малко трева

*

ням дъжд

погуби своя гласец
в безсмислени спорове
с реките за облаци и 
обратното- 
с небето за тази земя

*

електрическо хайку

климатиците плачат
само навън
в стаята тихо шумят

*

следователно

пиша, следователно няма какво друго да кажа
чувствам, следователно аз и нощта..
идвам, следователно искам да бъда и искам да бъде
тръгвам си, следователно днес вече е утре

*

крайната спирка на безкрая

на студения камък- спирката след края на света

която дори автобусът "за края" не стига

подпряло лицето в красиви ръце

тупти сърце..

дано дочака сърцето