стих, докосване, откровение, мълчание

Свят човек

Един свят, но беден човек вървял по пътя си когато не щеш ли, от нищото, пред него изникнал добре сложен, млад мъж. Светецът спрял и погледнал право в очите му- сякаш прониквал в дълбокото и внезапно, без предупреждение, ударил силен шамар на непознатия. Удареният, наместо да отвърне, извадил портфейл от джоба си и подал на бедняка петдесет лева.
- Защо ми даваш тия пари? Нали те зашлевих!?- учудил се светецът.
- А ти, защо ме удари?
- Видях тъгата в теб и реших да действам с риск да пострадам- светецът с огромната усмивка докоснал яките мишци. Знаех, че по този начин ще се раздвижиш и съвземеш. Затова си позволих да те ударя.
- Благодаря ти. Бях щастливец. Сега съм тъжен. Тъгата е мост към новото ми щастие. Парите не обичат, но и те имат нужди. Вземи ги. Виждам те-  беден си, купи си нещо, нахрани се. Всеки от нас намира в другите не онова, което търси, а това, което носи в себе си. Нали и пътищата са различни?

- ОК!-  кимнал светецът. Целунал ръката на младежа и продължил по пътя, който го отвел до първата закусвалня.

Голото рамо

Голото женско рамо издължено в слаба ръка- вечно бягащ от очите водопад- е любим мой ъгъл за всяка една стая и при всяко настроение. Гравитацията отстъпва на бързия поглед. Устните помитат невинността. Пръстите копнеят подобна архитектура. Голото рамо е върхът, която не аз покорява. Планината би изкачила за мен в стих, докосване, откровение, мълчание.




Черно-бяло

Щом черна котка мине път на черна котка- полярна е нощта, мечките са страшно бели и водопадите отлитат. Телефон зъзне сам в пустинята с огромните пясъчни дюни. Светецът празнува, допивайки втората малка боза. Стих, докосване, откровение, мълчание ще получат покана за рождения ден на момичето с голото рамо.