01.11, следваща спирка- "112"

Коледа във време на Хелоуин

Хелоуин бе маскиран като Коледа
Пияните татковци стреснаха елена

Рудолф се дръпна, шейната хукна..
Дядо Коледа падна и.. счупен крак

**

Песен

За кого пее пейката
седнала в тревите?
Седя на пейка и
слушам гласа
на тревите

**

Книга на тишината

ползваш Мълчанието и рисуваш устните ми
пръстите променят зародиша на умосътвореното
Книгата на смъртта
по-светла от тъмните води на Нил
възхвалява света от Изтока и Запада
черната сперма на мастилото е награда за дните-
буквите съскат по кожите на разпнати от бреговете крокодили
но и Книгата на тишината, и Книгата на смъртта догарят в
отворените очи на живота- двата големи пожара-
дъжд- сърце и малкото дете

**

чувствата нагъвани и разгъвани в оригами-
писмо, дърво, птица, сърце, път, тигър, къща..
объркани мисли на пръстите
безпомощни сърца разкъсват бели нотни листи

ветровете зареждат филма на
разхвърляните чужди мисли и чувства 

през пръсти-
без субтитри и музиката

**

сърце мое работливо
в добре устроения свят
не (съ)чувствай се роб за
работни- роб(от)и- без
добре работещо сърце

**

празника на будителите

про будите, макар да
казваме: "Буда един е!"

..нощем, "детето се буди"
денем от вярата спим

**

черните дупки

в Нощта на вси светии
направих с пръст очите на Слънцето
в слънчева детска рисунка
тъмнината се търкулна през дупките
и веднага погледна към мен

**

01.11 е преди „112“

и днес го избутваме-

будители, пробудени, пробуждащи се, дремещи- 

всички бутаме полуфабрикати живот

в огромните колички на големите магазини

взаимно съчетали се- човекопродуктите

до едничката нужда на илюзията:

"съществуването на съществуващите"