the others

Духът от бутилката

Духът от бутилката, който изпълняваше по едно желание, се пилееше в пясъка на пустинята и ровеше миналото, когато една изровена бутилка му припомни забързания, дребен бушмен и същевременно го усмихна- духът, както и ангелите, не се усмихват. Духът от бутилката пропълзя в малката бутилка. Спокойно я запечата отвън. Внимателно подбра етиката и я изпрати като подарък.





Задушница

Своите песни мъртвите запяха. От думите задуха по света. Погледът на старата жена в небето спря се: "Бързай сине, ще те навали!





Гравитация, пътища и компаси

Гравитацията отвътре, е по-силна от тази навън.
С пътя не се надлъгвай. Няма кратък път към щастието.
Бързай, крий се, чупи парчета и хвърляй от живота. Все по пътя ще вървиш, но с разбърканите посоки на ценности- радост, тъга, щастие и мъка.
В прегръдката на гравитация и време, еволюцията едва ли ще поеме пътя към звездите.





Избор

Любовта е двупосочен, селски път към мегдана на сърцето с отрупани чардаци, скрити зад шарени черги прозорци-очи, изоставените цветя, уплашени и възбудени котки. Деветимата бяха длъжни, трябваше да избират и подбраха своя човек. Все същия. Техният шаман. Никой не стигна урните, за да пусне бюлетина. Селото не търсеше кмет. Стигаше им и тя- изгубеното в себе си момиче.





Парк

На алеята в парка ме размина куче.
Количка, бутана от мъж, се спуска по съседната алея.
Може би бебето спи. Вероятно и кучето бърза. Птици пеят приспивни песни на малките птици.
Дишам от въздуха примамливо чист. Цветовете губят своята сила в тъмнина.
Без да бързам. Сит като куче. Смирен на птиче. Знам, заспя ли като бебе, ще сънувам есента.

Прегръдка

Босоногата есен пали свещите на гората. Нощта се прокрадва между дървета и краде от храма светлина. С тишината влизам- стаята е без врати. В топлината на съня ти