„Това е страха от познанието. За какво е създаден този свят? За да гледаме как добрите ни
приятели крещят: Освободете ни! Молитвата утре, ще ме накара да се
издигна над напрежението на хората.
На
хората по улиците. Отвърнал
поглед от всичко стоях
като слепец. Резервирах
се, но и това не помогна.
Продължавам
да се отнасям с любов, но
тя е толкова остра и противоречива. Защо,защо,защо?
Любов…“,
„Под напрежение“, Куин
Вятър
с дъжд под ръка. Майка със своя единствен син. Батко с малкия си брат. Света
днес, повярвал на света утре. Вятър дъжд. Клоните се извиват. Еднокраки.
Безръки. Един за друг. Танцуват, а
вятърът повтаря морски песни изпети от брега. Възхвала на лудостта от
съзиданието. Хаосът има безброй имена. Клоните се извиват. Нежността. Пространство.
Време. Последният
човек върви. Върви. Върви. Върви. Върви. Самотата върви дълго. Самотата се
превръща в листо. Листото се откъсва от клоните. Пада. Пада. Вятърът пее нечия
топлина. Ръцете на първия човек. Първият човек се изправя. Тръгва по своя път.
Вятър дъжд.
Пътека застигната от пътека. В съседната стая времето изпуска своя чадър, който се завърта. Черно-бялата балерина. С партньор дъга. Есен обича Вятър. Вятърът желае Зимата. Зима копнее Сняг. Снегът се топи по Пролетта. Пролет не може без Топлина. Топлината го може с Лятото. Лято бленува Цветове. Цветовете рисуват Есента. Есен обича Вятър.. На брега на реката на времето. На брега на морето на живота. На брега на очите ни. Сезоните пият от самотата. Сезоните пируват с обичта. Сезоните живеят.
Вятър с дъжд под ръка. Планината приближава. Слива се с теб. Вълна във вълната. С твоята планина. Планина щастие. Дъждът изкачва върховете. Дъждът пада. Пада. Пада. Човекът се изправя. Обичта се изправя. Защо, защо, защо? Любов.. Това е страха от познанието. За какво е създаден този свят? Вятър дъжд..
Няма коментари:
Публикуване на коментар